Камуфлаж
- Автор: Холдеман Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Камуфлаж». Краткое содержание книги:
— Спестявам поне стотина калории — обясни той. — Нали знаете, журналистите са абсолютно уверени, че обектът идва от далечния космос. Това е най-лесното обяснение. Опитваме се да измислим нещо не толкова банално.
— Като какво например? Секретна военна разработка?
— Или че винаги е бил там долу. Знаете ли какво ужасно изпитание е всичко това за физиците и химиците?
— Мога да си представя.
Той отхапа, после посоли обилно сандвича. Изменчивият знаеше, че ще го направи.
— Няма никакво значение дали това нещо е местно, или от друга галактика. И в двата случая появата му означава, че съществуват фундаментални закони, които не познаваме или не разбираме… природата на нещата. — Ръс лапна едно късче и продължи: — Такъв хаос… вече в нищо не можем да сме сигурни.
— Защо пък да не сме? — Изменчивият почна да реже сандвича си по същия начин. — В училище какво ни учеха? Физиката на Галилей е заменена от тази на Нютон, той пък е погълнат от Айнщайн, после Холинг вижда сметката на Айнщайн…
— Хокинг преди Холинг, ако искаме да сме точни. Но това е различно. Сякаш всичко действаше до осмия десетичен знак, а после някой каза: „Я почакайте! Забравихте за магията“. Защото точно това е проклетото нещо. — Той се разсмя. — Обичам го. Но от друга страна, аз не съм физик.
— Да, физиците сигурно са полудели. — Тя лапна парченце от сандвича.
— Трябва да видите електронната ми поща. Всъщност време е аз също да видя какво става там. Тази незаменима жена, Мишел, изхвърля деветдесет и девет процента от писмата, преди изобщо да съм ги погледнал.
— Тя разбира ли от физика?
— Ами… тя е като вас — счетоводител с курсове по различни научни дисциплини. Но чете всичко и познава доста добре текущото състояние на научния прогрес.
— Значи не ги изхвърля, а ги чете. А вие поне поглеждате ли ги?
— О, да. Поне онези, които имат развлекателна стойност — наричаме ги „досиетата X“. Всеки петък се събираме с Джейн, нашия космически специалист, за да ги прегледаме. Доста е забавно, наистина.
— Поне веднъж получихте ли нещо полезно?
— Все още не. — Той свъси вежди. — Но скоро нещата ще се променят. Ще изкараме пред обществеността един факт, който пазим в тайна. Ще ми се да можех да ви кажа.
Изменчивият се радваше, че не може. Но женското любопитство повеляваше да постъпи иначе.
— О, хайде сега! Кажете ми!
Той се усмихна.
— Ще ви кажа в понеделник, ако ми обещаете да обядваме заедно.
— Съгласна. Може ли да доведа едно приятелче от „Седмични световни новини“?
— Вашето приятелче вече ще е заело позиция в офиса. Официалното изявление ще е в девет.
— Наистина ли мислите, че ще се освободите до обяд?
— Казах ви твърде много. — Той се огледа. — Тъкмо затова избрахме да е в понеделник. Никакви полети до вторник сутринта. Ще имаме време да наблюдаваме как се развива процесът.
Изглеждаше обезпокоен. Изменчивият го потупа по ръката.
— Мама е тук.
— „Мама е тук“! — Той се засмя. — Не го бях чувал от дете.
Внимателно.
— Майка ми ми го казваше всеки път, когато се притеснявах за нещо.
— И моята. — Той видимо се отпусна. — Как вървят нещата в банката?
— Там има много мили хора — отвърна Шарън. — Работата не е никак трудна. Няколко пъти на ден ме викат да превеждам на някой клиент. Да му покажа документацията или само да помогна в попълването на бланката. В обявата постът се определя като „международни връзки“ и това изчерпва всичко.
— Апия по-малка ли е, отколкото очаквахте?
Шарън сви рамене.
— Бях чела за нея. Нищо изненадващо… освен вашата компания. Очаквах да сте повече, между другото.
— О, не сме никак малко — петдесетина души. Гледаме обаче да не се набиваме в очите на хората.
— И този ваш извънземен — или „тази“? Беше на първата страница на всички вестници в Хонолулу. Открихте ли я? — Тя замижа засрамено и поклати глава. — Прощавайте. Не биваше да питам.
— О, не, съжалявам, че не успяхме. Обичам да ме показват на страниците на жълтите вестници.
— Значи не вярвате, че е в някое тайно крило на военновъздушната болница в Паго Паго?
— Не, затворена е в Розуел, Ню Мексико. — Той се засмя. — Още преди вие да се появите на бял свят.
Всъщност изменчивият бе посещавал два пъти Розуел, като жонглиращо джудже и като стажант по антропология.