Камуфлаж
- Автор: Холдеман Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Камуфлаж». Краткое содержание книги:
— Как се справяш? — подхвърли засмяно Ръсел, докато въртяха педалите по лъкатушещата улица „Логан“ в ранното неделно утро.
— Започнах да му хващам цаката. — Шарън спря да си отдъхне на една отбивка и почти почувства впития в закръгленото й дупе поглед. Може би не трябваше да обува прилепналия клин, който й бе спечелил неодобрителните погледи на хората, които излизаха от църквата малко по-надолу по пътя. Но със сигурност бе приковал вниманието на Ръсел.
— След малко е само спускане. Не забравяй да караш отляво.
— Да, тичала съм дотук. Вашата лаборатория не е ли след втората отбивка вляво? Нещо с В.
— Ваяла-вини. Още малко и ще те направим самоанка.
— Стига да не се налага да им харесвам манджите.
— А, сигурно имаш пред вид фуата. Обещах ти, че храната е от мен. Ще започнем с наденичките и ще слезем надолу по хранителната верига. След пуешката трътка и овнешките ребърца ще ме молиш за фуата.
— О, фризерът ми е пълен с пуешки трътки. Когато ги изпържиш в нагорещено олио, са страхотни. — Разсмяха се, но се усещаше известно напрежение. И двамата знаеха, че самоанската кухня е силно повлияна от западните традиции, и то в най-лошия смисъл. Пуешки трътки, „Макдоналдс“, овнешки ребърца и бифтеци — почти нямаше местен над трийсет, който да не показва белези на затлъстяване.
Докато минаваха през портала, Ръсел махна на пазача. Оставиха колелата, без да ги заключват, пред централната сграда и влязоха в неговия офис да вземат храната и бирата. Ръсел извади чувал дървени въглища от шкафа при вратата и отиде да разпали огъня, докато Шарън се преобличаше.
Тя огледа тялото си в огледалото на дамската тоалетна и нанесе някои леки корекции тук-там. Знаеше, че Ръсел е клъвнал. Въпросът беше кога да дръпне въдицата. Може би беше по-добре да изчака, докато дойде време Мишел да си тръгне.
Или да пришпори събитията? Да вкара Ръсел в леглото и да види какво ще излезе от това?
Беше си взела яркочервен бански, доста плитък. Откъсна няколко косъмчета, които се подаваха над ластика, и ги изяде. Нагласи горнището така, че под него да се подават крилцата на татуираното колибри. Накрая задълбочи още малко трапчинките — нали Ръсел харесваше трапчинките на Рей.
Последният щрих към убийствения вид бе лавалавата, която усука около кръста си. Би могла да се появи и само по бански, но местните бяха консервативни по отношение на женската голота и засега нямаше смисъл да предизвиква недоволство.
Ръсел носеше същите сини панталони, с които караше колелото, само си бе свалил ризата. Изменчивият неволно се засмя при вида на познатото тяло, леко заоблено на талията, въпреки атлетичните ръце и крака, с млечнобяла кожа — Ръсел никога не се показваше на слънце, без да се е намазал с максимално протектиращ крем, тъй като и двамата му родители бяха починали от рак на кожата. Единствената татуировка, опасваща белега от спешна апендектомия, направена от селски доктор на островите Кук, гласеше: „Да не се отваря преди Коледа“. Колко ли още жени се бяха кикотили на този надпис, когато се бе събличал пред тях?
Той веднага забеляза нейната татуировка.
— Птичка?
— Колибри. — Тя смъкна горния край на сутиена почти до зърното. Имаше малки гърди, каквито Ръсел харесваше.
— Много е красива. — Той се засмя и насочи вниманието си към жарта.
— Скоро ли ще стане? Умирам от глад.
— Поне още двайсетина минути. — Той махна към хладилната чанта на масата. — Бира? Или първо ще поплуваш?
— Ще поплувам. Цялата лепна от пот. — Обърна му гръб и си свали лавалавата — жест, който при други обстоятелства би изглеждал срамежлив. Взе маската, шнорхела и плавниците от масата и се втурна към водата. — Последният ще прави наденичките! — извика. — Той стоеше и я гледаше усмихнат. После поклати глава и се затича след нея. Тя беше вече във водата и плискаше с ръце.
— Какво пък, и без това аз щях да ги пека — рече Ръсел.
Тя си нахлузи плавниците, продуха шнорхела и намокри маската.
— Има ли рифове наоколо?
— Не и наблизо. Повечето са зад мрежата против акули.
— Обичаш ли опасностите?
— И още как. Винаги съм мечтал да зърна отблизо муцуната на петметрова акула чук.
„Бях само три метра“.
— Това ли отхапа лодката?
— Не се тревожи. Удариха я с харпун и я простреляха с пушка на плиткото. Нападнала е най-вероятно, защото е била зашеметена от болката. — Той намокри маската си във водата. — Виждал съм доста акули, но досега не съм имал проблем.