„Дъждовна гора“ бе носталгично кафене в стил деветдесетте и обстановка като в джунглата. Бамбукови мебели, палми, синкава светлина и пелена от ситни капчици, плюс гневен, но приглушен рап за фон.
Ръсел се чувстваше малко разголен с късите си панталони и ризата с навити ръкави. Беше краят на седмицата, но Шарън дойде направо от работа и носеше строг бизнес костюм. Разхлаби вратовръзката си и попи капчиците пот от челото си със салфетка.
— Трябваше да избера някое място с климатик.
— Радвам се, че не си. Умирам от студ в банката. — Тя си свали сакото.
— Винаги ли си живяла в тропиците?
— На горещина имаш предвид? Ами да. А ти?
— Всеки път, когато са ми предлагали. — Ръсел й разказа, че израсъл в Дакота. И как откакто отишъл в колеж във Флорида, не бил виждал истинска зима.
— Единствените ми срещи със студа са под водата, когато се гмуркам надълбоко с водолазен костюм.
— И моите също. — Тя прикри уста с ръка и се засмя. — Става ти топло само когато се изпишкаш.
Той й наля чаша леден чай.
— Имаш ли опит в гмуркането?
— Не особено голям, от училище. Сега излизам само с шнорхел. Един колега от работата ме води миналата седмица на рифа Палоло — показа ми гигантските миди. Направо да не повярва човек!
— Да, гледката е незабравима. — Той наля. — Това ли си учила — морска биология?
— Не, завърших бизнес администрация. Втората ми специалност е океанография — оттам и леководолазният ми опит. Изкарах един летен курс в Калифорния. — Всъщност изменчивият бе ходил там като професор, не като русокоса студентка, но университетската база данни щеше да потвърди, че Шарън Валайда е била в Калифорния и е получила леководолазен разряд.
— Аз също съм ходил там — каза той. — Имам предвид с компанията — „Посейдон“. Правихме някои проучвания в залива.
— Преди да откриете извънземния и неговата консерва?
— Е, отначало не знаехме какво е. Засякохме го със сонара, но го оставихме за по-късен етап. Мина известно време, преди да слезем и да го проучим. — Той махна с ръка към пътя зад прозореца. — А после се случиха онези неща.
— Сигурно е било ужасно вълнуващо.
— Вълнуващо и същевременно разочароващо. Не стигнахме доникъде. А вие какво правите, за да си осигурявате вълнения? Или разочарования.
— Не зная. Излизам да бягам, спъвам се, падам. — И двамата се засмяха. — Обичам да пътувам. Родителите ми починаха, когато бях в колежа, преди десет години.
— Моите съболезнования…
Тя вдигна ръка.
— Времето лекува всичко. Оставиха ми малко пари и отидох на обиколка из Европа, после в Япония. Сега, когато парите свършиха, съжалявам, че не продължих обучението си. С бакалавърска степен не се стига далече.
— Все още сте млада. Можете да се върнете към ученето.
— На трийсет и една не съм чак толкова млада. — Тя се загледа в димящия чай. — Поне за приемната комисия.
— Бизнес ли смятахте да учите?
Тя поклати глава.
— Може би макроикономика. Икономика на Тихоокеанския басейн. Но по-скоро ме интересува океанографията. Мога да изкарам няколко семестъра задочно.
— Не ви трябва още една бакалавърска — каза той. — По-добре отделете няколко години и защитете докторат. Нашият малък извънземен обект няма да избяга никъде.
— Не можете да сте сигурни. Може пък да реши да се върне в Алфа Центавър.
Донесоха сандвичите. Ръсел махна горното парче хляб и наряза внимателно останалото на дълги ленти. Завъртя чинията на деветдесет градуса и го наряза още веднъж. Изменчивият си спомни този навик и се засмя.
