Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Камуфлаж - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Камуфлаж

Электронная книга - «Камуфлаж». Краткое содержание книги:

Без никой да знае, от хиляди години две същества се скитат по Земята. Всеки от чуждоземците не подозира за съществуването на другия, но двамата споделят общ спомен за загадъчен потънал предмет — и влечение към дълбините на океана. Единият, наричан изменчивия, оцелява, като се адаптира и приема формата на различни организми. Другият, хамелеонът, просто унищожава всеки и всичко, което заплашва съществуването му.
1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 ... 99
Перейти на страницу:

Ръсел я срещаше с колелото почти всяка сутрин: стараеше се да прикрива любопитните си погледи към подскачащия й бюст, когато идваше отпред, или забавяше за известно време, когато я застигаше.

Изменчивият изигра обмисления инцидент към края на втората седмица: когато чу познатия шум от педалите, се препъна, падна и си обели коляното.

Ръсел го застигна и пусна колелото на асфалта. Шарън бе втренчила поглед в раната и я почистваше от дребните камъчета. Изменчивият бе отделил достатъчно хистамин, за да изглежда, сякаш едва сдържа сълзите си.

— Лошо ли се ударихте? — попита Ръсел леко задъхано.

— Дребна работа — отвърна изменчивият. — Само се ожулих.

— Почакайте. — Ръсел се върна при колелото и взе шишето с вода. Отвъртя капачката и изля съдържанието върху раната.

— Оох. — Макар да не почувства болка, изменчивият си наложи да трепне. — Не, нищо ми няма.

Не беше съвсем така. Усещаше познатата миризма, топлината на тялото на Ръс. Ако бе малко повече човек, сигурно щеше да се пресегне, да сграбчи Ръсел и да го притисне в обятията си.

— Имам аптечка в офиса — каза Ръсел и кимна към лабораторията, до която оставаше само една пресечка. — Елате да ви почистя раната и да я превържа. По тези места раните се замърсяват доста бързо.

— Благодаря ви, но… не бих искала да ви притеснявам.

— Ни най-малко. — Той й подаде ръка и изменчивият се изправи. Потрепна неволно от докосването на Ръс.

Подпря се на рамото му.

— А колелото ви?

— Никой няма да го вземе. Старо е и не става за нищо.

— Хората са различни тук, нали? У дома никой не би зарязал колело на улицата — веднага ще го откраднат.

— Къде е „у дома“?

— Хонолулу. По-точно Мауи.

Той кимна.

— Май не сте туристка. Виждал съм ви и друг път.

— Работя като преводач в една банка в центъра.

— Говорите ли самоански?

— Не. — Тя поклати глава и отметна елегантно един кичур, с жест, който не принадлежеше на Рей. — Френски и немски, по-слабо японски. Уча и самоански, но е доста труден.

— На мен ли го казвате? Тук съм от две години и не мога да кажа дори „подайте ми онази повехнала салата“.

— Ауми сау фуала’ау фай меа’ай ма — каза изменчивият. — Но не знам как е повехнала. — Не се беше занимавал със самоански, откакто се захвана с разшифроването на съобщението, но си спомняше доста от първите дни, когато започна да го учи.

— Много впечатляващо. Езиците май ви вървят?

Нима вече я интервюираше?

— От малка имам склонност към тях. Знам японски и малко мандарин.

— Хавайски, предполагам?

— Не — побърза да отговори изменчивият; помнеше, че Джек имаше известни познания. — Странно, но не се налага да го използвам често, а и никой не очаква, че жена с моя цвят на косата ще го говори. — Повдигна рамене. — Нещо като расизъм наопаки.

— Мисля, че разбирам какво имате предвид. — Ръс махна на пазача в малката будка и отключи вратата към централната сграда. — Живеехме в Калифорния и баща ми не одобряваше, че ходя на уроци по испански. Въпреки че е най-полезният втори език там. — Изменчивият, разбира се, го знаеше.

Влязоха в познатата приемна. Ръсел настани изменчивия във фотьойла на Мишел — същия, който той се надяваше съвсем скоро да заеме официално, и започна да рови из чекмеджетата. — Аптечка, аптечка… — Извади една бяла пластмасова кутия. — Аха, ето я!

Изменчивият внезапно бе споходен от нова мисъл.

— Мога ли да ви помоля… малко ми се вие свят. Ще ми донесете ли нещо за пиене?

— Разбира се. Кола?

— Чудесно. — Шарън разкопча малкия портфейл на ръкава си.

Ръсел махна с ръка.

— За мен е безплатно. — Изменчивият го знаеше, както и че машината е зад ъгъла.

Щом Ръсел се скри от погледа му, той извъртя фотьойла така, че да е с гръб към камерата, и извади от портфейла една капсула. Строши я с палец и показалец и изсипа съдържанието й в раната. Поръси съвсем малко и по пръстите си, прибра капсулата в портфейла и зае предишната си поза. Чувстваше се малко глупаво, че проявява подобна педантичност. Но Ръсел нямаше да е Ръсел, ако не се отнасяше с подозрение към всяка нова жена, появила се неочаквано в живота му.

1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 ... 99
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)