Камуфлаж
- Автор: Холдеман Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Камуфлаж». Краткое содержание книги:
— Ако е така, едва ли има много като нея. Защото иначе щяха отдавна да ни надвият.
— Може и да са ни надвили — рече Ръс. — Дали да не проверим всички световни лидери за наличие на ДНК? — Двамата с Джейн се разсмяха нервно.
— Бас държа, че в ЦРУ се води същият разговор — промърмори Джек.
Всъщност по времето, когато Джек произнасяше тези думи, всички служители на ЦРУ вече бяха дали проби от лигавицата си за наличие на ДНК. А също служителите на Агенцията за национална сигурност и на Щатската служба. Заповедта за това бе дошла от Вашингтон.
По принцип лабораториите, които се занимават с ДНК анализ, са претрупани от работа, но от тях предимно се изисква не да определят наличието на ДНК, а по-скоро да анализират пробата за връзка с микроорганизъм или човек. Процесът отнема доста време, защото включва електрофореза и масспектрометрия. Но разбира се, в такива случаи вече се знае, че пробата съдържа ДНК — въпросът е да се открие нейният източник.
Тестът за наличие или отсъствие на ДНК е много по-прост. Взема се натривка от вътрешната страна на бузата и се поставя в епруветка, съдържаща разтвор, който става кисел дори при наличието на микрограм от ДНК, след това се добавя капка фенолово червено. Ако разтворът пожълтее — готово, намазката е от човешка лигавица или поне от нещо, което притежава ДНК — в този случай това нямаше особено значение. Пробите от „плътта“ и „кръвта“ в ръката, сложени в един фризер в полицейския участък на Апия, бяха пратени в специална лаборатория за изследване. Те притежаваха необходимото съотношение от въглерод, водород, кислород, фосфор, сяра и азот, произхождащи от аминокиселините, които биха могли да съставят човешките (и животински) протеини, но химичният им строеж бе коренно различен от този на хората. Нямаше нищо общо с никои познати принципи на органичната химия.
Съществото, от което бяха взети тези образци, не беше живо — не и в смисъла, в който живеят хората.
Тестовете показаха, че всички служещи в американското разузнаване са хора, поне в обичайното понятие на тази дума; същото се касаеше и за по-известните политици, включително президента, което изненада няколко души.
44.
Апия, Самоа, 22 юли 2021
Само седмица след като го простреляха и се добра с плуване до летището, изменчивият се върна.
Шарън Валайда имаше чисто нов паспорт, шестмесечно разрешително за работа и куфар, пълен с дрехи. Беше си намерила работа по интернет в една банка в Апия, където търсеха специалист с немски и френски.
Беше прибавила към багажа си фино бельо и плътно прилепващ клин за бягане, вечерна рокля и шишенце с антиацидни хапчета, които не отговаряха на изписания отвън състав. Всяка капсула бе отворена внимателно, изпразнена от съдържанието си и напълнена с пречистена ДНК, открадната от учебната лаборатория на Хавайския университет. „Шарън“ беше сдъвкала няколко капсули по време на полета до Апия, където един служител поднесе извинения, преди да пъхне тупфера с памучето в устата й и да забърше лигавицата от вътрешната страна на бузата. Скри се за миг с пробата зад гишето, след което й махна да минава.
Изменчивият бе в мълчалива надпревара с времето. Налагаше се да си изгради убедителна легенда за отдадена на работата си банкова служителка в Апия, преди Мишел Уотсън, координаторката на „Посейдон“, да напусне по майчинство. Мишел навярно щеше да се задържи до последно, тъй като мъжът й беше безработен нехранимайко, от онези, които предпочитат да се шляят по цял ден по плажовете.
До месец и половина щеше да се появи обява с предложение за работа. В обявата нямаше да пише за млада и привлекателна жена с научна степен по бизнес администрация и океанография, но в края на краищата точно това щяха да получат.
Изменчивият нае апартамент на Бийчстрийт, на няколко пресечки от „Посейдон“, и започна да излиза два пъти на ден, за да тича покрай брега — сутрин и вечер, когато Ръсел излизаше да покара колело. Беше й казал, че използва това време, за да мисли, но едва ли бе чак толкова погълнат от мислите си, та да не забележи красивата блондинка с плътно прилепнал сребрист клин и надпис „Ничия собственост“ на гърба.
Работата в банката не беше особено тежка и дори ставаше интересна, когато викаха Шарън да превежда. През останалото време от нея се искаше да си разхожда хубавичката физиономия из офиса, с което да допринася за общото благоприятно впечатление върху клиентите.
Трима от мъжете в банката я поканиха да излязат и тя излезе и с тримата, без да позволява да бъде „обвързвана“. Имаше достатъчен опит като жена, за да знае, че мъжете са в състояние да понесат липсата на сексуална активност за известно време, ако си привлекателна и ги караш да говорят за себе си. Тримата бяха британец, американец и местен — единият сдържан, вторият нахален, третият срамежлив. От тримата местният бе най-интересен: показа на Шарън разни красиви местенца и я изведе на разходка с платноходка и гмуркане в заливчета.