Повелителката на дима

Зад вратата се чуват забързани и шумни стъпки, последвани от панически викове. В целия дворец трябва да е настанала бъркотия.

— Имаш ли оръжие? — пита ме тихо Ерик. Той не сваля очи от вратата.

Кимвам, ставам и отивам до леглото си. Пъхнала съм камата си под дюшека, изваждам я и я показвам на Ерик, който я разглежда преценяващо.

— Добра е — казва той. — Знаеш ли как да я използваш?

Сещам се за уроците с Артемизия по-рано и изведнъж ми се струват толкова далечни. Онова оръжие беше с различен размер и дори не беше остро. Малкото, което наистина успях да науча по време на единствения си урок, сега ми изглежда безполезно — Ерик ме пита дали мога да се защитавам, ако ни нападнат. Това няма да е тренировъчен бой с изтъпени дълги остриета, а борба на живот и смърт.

— Ти трябва да я вземеш — подавам му камата и отново заемам мястото си на канапето. Той върти острието в ръцете си и прокарва пръсти по филигранната дръжка.

— Толкова е изящна, струва ми се, че ще я прекърша на две, ако я използвам.

Усмихвам се колебливо.

— По-здрава е, отколкото изглежда.

Проехтяват още стъпки по коридора навън, но този път не отминават. Ерик скача на крака, между мен и вратата, острието е в готовност. В мига, когато вратата се отваря обаче, той отстъпва встрани.

Сьорен е начело на групата, която щурмува стаята, по петите му са Блейз, Херон и Артемизия. Когато ме виждат, всички въздъхват от облекчение.

— Чухме, че някой е бил отровен на вечерята — запъхтяно казва Блейз. — Помислихме си…

Не довършва, но не е нужно.

— Беше ерцхерцог Етмонд — разказвам им подробно какво се случи.

Сьорен преглъща, очите му срещат моите.

— В това няма смисъл — казва тихо той. — Хаптания няма много врагове, но дори и да имаше, убийството на Етмонд едва ли би било от полза за някого. А ако някой наистина е искал той да умре, щяха много по-лесно да го направят в Хаптания, или дори в месеците, които той прекарва в казармите. Охраната на Ста Криверо е много по-строга.

— Никой не казва, че той е трябвало да бъде убит — казва Херон, вдигайки ръце. — Не бива да прибързваме със заключенията. Може да е имало естествена причина за смъртта.

— Или че отровата е била предназначена за Тео — казва Артемизия. — Тя е човекът с обявена награда за главата й.

Ерик се намръщва и отново насочва поглед към мен.

— Кои са тези хора? — пита ме той.

— О, да — осъзнавам, че Ерик всъщност никога не се е срещал с Херон, Арт или Блейз, макар те да са го виждали отдалеч. Представям ги набързо и обяснявам какво прави Ерик в Ста Криверо.

— Отровата е нещо ново за мен — казва Ерик на Херон, когато аз приключвам. — Но знам какво видях, в онази смърт нямаше нищо естествено.

Очите на Херон се разширяват от учудване, но кимва сериозно в отговор.