Повелителката на дима

— Добро момиче — казва тя, преди да отвори вратата към павилиона.

Не вижда какво предизвикват у мен тези две думи. Няма как да знае, че императорът имаше навика да използва точно същите, когато направех нещо, което той одобряваше. Не е същото, зная, но усещането е подобно.

Загърбвам това чувство и я следвам към осветения от свещи павилион, който изглежда почти като предишната нощ, с умело подредени дивани и столове, безброй малки възглавнички и хартиени фенери, висящи от платнения таван. Кандидатите също са на обичайните си места, но този път са повече. И императрица Джиосета тази вечер е тук, седнала в ъгъла с едно младо момиче със сплетена коса. Има и няколко червенокоси естенийски крале, които се карат за това кой да изпие последното вино от бутилката, водят спора с такава свирепост, че се опасявам да не завърши с юмруци. Ерик и Хоа седят заедно в другия край на залата, и двамата са облечени в традиционните горакийски роби. Близо до тях се е настанил един странен старец с бакърен цвят на кожата, плешива глава и ястребов нос, сам е, в свободно падащ, кафяв хитон, който наподобява модата в Астрея, но е много по-опростен, без украси или цвят. Предполагам, че е Капил, вождът на Вектурия. Той е толкова стар, колкото ме увери Артемизия, но годините му не личат така, както при крал Етристо. Въпреки че е поне с едно десетилетие по-възрастен, в движенията му се долавя живост, която липсва на краля.

Всички кандидати се изправят, щом ме виждат, дори и вождът Капил, макар да му се налага да се облегне тежко на бастуна си, за да го направи. Единственият, който не става, е крал Етристо, задрямал на стола си. Моля се на боговете да не се събуди до края на вечерта. Ако пак го чуя да ми вика скъпа моя, може да не се сдържа и да му се сопна.

— Моля, седнете — усмихвам се на всички. — Онези от вас, които бяха тук снощи, знаят, че вечерта не е официална, просто възможност да се опознаем малко по-добре, за да осигурим взаимните си интереси. — Посочвам към Драгонсбейн. — Заедно с леля ми ще прекараме време с всеки от вас, но тъй като сте твърде много, а аз съм сама, това може да се проточи. За щастие, крал Етристо е така любезен да предложи изобилие от вкусна храна и вино.

Крал Етристо се размърдва за секунда, чувайки името си, преди отново да заспи, при което отнякъде се разнася смях, а Ерик вдига чашата си с вино.

— Чуй, чуй — обръща се той към мен.

— Дали първо да не поздравим вожда Капил? — питам Драгонсбейн. — Той е единственият, с когото не съм се запознала още.

— Не, не — отвръща тя и маха пренебрежително с ръка. — Ще започнем с по-важните. Ела да поздравим императрицата.

Следвам я, без да се оплаквам. По-скоро бих се срещнала с вожда, за да разбера защо е пропътувал целия този път, но съм любопитна да поговоря и с императрица Джиосета.

Щом се отправяме към нея, императрицата се усмихва и става на крака, а младото момиче се изправя секунда по-късно. Роклите им се съчетават взаимно, от коприна са в морско синьо-зелено, които са надиплени елегантно на едното рамо, докато другото е оставено голо в стил, подобен на роклите в Астрея. Но докато астрейските рокли са свободни и леки, тези са по прибрани и тесни и са с такива тежки орнаменти, че напомнят по-скоро доспехи, отколкото рокли. Косата на императрицата се спуска на кафяви вълни, в които са вплетени скъпоценности.