Повелителката на дима
- Автор: Себастиън Лаура
- Серия: Принцеса на пепелта #2
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722670
- Переводчик: Иванка Ангелова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на дима». Краткое содержание книги:
Теодосия не носи вече короната от пепел. Тя е възстановила рождената си титла и е пленила принц Сьорен. Но народът ѝ е все така под тиранията на императора. Сега тя е на хиляди километри от Астрея и от трона си.
За да освободи страната си, ще има нужда от армия. Само че за намирането ѝ, тя трябва да се довери на леля си – ужасяващия и коварен пират Драгонсбейн. А според нея, армия може да се осигури само и единствено чрез изгоден брак. Нещо, което нито една астрейска кралица не е правила досега.
Тео знае, че свободата си има цена, но въпреки това е решена да намери начин да спаси своето кралство, без да погуби себе си.
— За новите приятели — вдига чашата си към мен ерцхерцог Етмонд.
Вдигам и аз чаша, за да я чукна с неговата, но докато той отпива, аз само се преструвам, че го правя. Едва се сдържам да не скоча и да изкрещя от радост. Иска ми се да плисна виното си в лицето на крал Етристо и да му кажа точно какво мисля за него. Да танцувам, докато краката ми прокървят. За пръв път от много дълго време надеждата в мен не е нещо крехко. Тя нараства все по-непоколебимо и дръзко.
Отварям уста да благодаря на ерцхерцога, но преди да съм произнесла и дума, върху лицето му се появява озадачено изражение. Ръцете му се пресягат към гърлото, а очите му се разширяват в паника. Изправя се бързо, блъсва се в масата, от което чашите ни се килват и падат на пода, след тях и той се строполява до тях.
Всички скачат на крака, но съзнанието ми все още е объркано и неясно. Драгонсбейн сграбчва китката ми, пръстите й болезнено се впиват в кожата ми, докато ме издърпва настрани.
— Отдръпнете се! — чува се глас сред паническия шепот. Колтания се втурва към него, движейки се изненадващо бързо в тежката си рокля. Тя се свлича грациозно до него, обръща го по гръб и преслушва гърдите му. — Не диша. Трябва да направя това за него.
Тя се надвесва над ерцхерцога, допира устните си до неговите, което първоначално прилича на целувка, но не е. Бузите й се издуват, после неговите, преди тя да се отдръпне и да го направи отново.
Измъквам ръката си от хватката на Драгонсбейн и се отправям към него. Ужас ме обгръща, като виждам как кожата на ерцхерцога придобива лилав оттенък. Имам чувството, че се движа насън, мозъкът ми е неспособен да разбере какво се случва пред очите ми.
— Тео — чувам глас през мъглата. Ерик застава пред мен, закривайки от погледа ми ерцхерцога. Хваща ме за рамото и ме раздрусва леко, но аз не усещам почти нищо. — Тео, трябва да си тръгнеш. Това е отрова и може да има още. Виното — ти пи ли от него?
Насилвам се да проговоря.
— Не — отвръщам, а гласът сякаш не е моят. — Изобщо не пих от него.
Ерик кимва облекчено.
— Трябва да те изведем от тук.
Най-сетне отмествам очи и го поглеждам, разбирам какво ми казва и какво не ми казва. Отрова, която може би изобщо не е била предназначена за ерцхерцога. Не за неговата глава е обявена награда от милиони златни монети. Не него императорът иска жив или мъртъв. Ерик преглъща, а очите му са широко отворени. И двамата знаем, че рано или късно, императорът винаги получава онова, което иска, и никакъв декрет от крал Етристо не може да го спре.
Без да дочака отговор, Ерик ме повежда извън залата, надолу по коридора, оставяйки паническата врява зад нас.
Закрила
Заради шока пътят обратно към стаята ми е като в мъгла. Не помня изкачването с движещата се платформа. Единственото, което съзнавам, е нарушеното биене на сърцето ми, отекващо в ушите ми. Докато стигнем до стаята, мозъкът ми бавно се прояснява като лъчи слънчева светлина, прорязващи гъста гора.
— Мъртъв е, нали? — питам Ерик, макар гласът ми да звучи отдалеч.
Той се спира несигурно пред вратата.
— Може би сестрата на канцлера го е спасила — казва Ерик, но мисля, че и двамата не вярваме в това. Видяхме как лицето на ерцхерцога става лилаво, а Колтания каза, че не диша. Когато видях императрицата да пада от прозореца след бала с маски, някаква наивна част от мен се надяваше, че тя е оцеляла, докато не видях лицето й. Но също като доверието глупавата и наивна надежда е нещо, което повече не мога да си позволя.
Едва тогава осъзнах колко потресен е Ерик. Той умее да го прикрива — предполагам, че често е виждал смъртта на бойното поле. Но това е различно, дворецът трябваше да е безопасен. Ако императорът може да се добере дотук, съществува ли изобщо място, което да е сигурно за мен, докато той диша?
А може и да не е императорът. Залата беше пълна с кралски особи, всеки със своите собствени конфликти и врагове. Отровата може и да не е била за мен. Но само като си помисля за нея, лицето на императора изниква застрашително в съзнанието ми и усещам горещия му пиянски дъх по кожата си. Пет милиона златни монети, ако ме хванат жива, един милион — ако съм мъртва. Но дори и един милион са доста пари.
— Трябва да останем известно време, докато сме сигурни, че заплахата е овладяна — казва Ерик. Изведнъж се замислям дали знае за наградата.