Повелителката на дима
- Автор: Себастиън Лаура
- Серия: Принцеса на пепелта #2
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722670
- Переводчик: Иванка Ангелова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на дима». Краткое содержание книги:
Теодосия не носи вече короната от пепел. Тя е възстановила рождената си титла и е пленила принц Сьорен. Но народът ѝ е все така под тиранията на императора. Сега тя е на хиляди километри от Астрея и от трона си.
За да освободи страната си, ще има нужда от армия. Само че за намирането ѝ, тя трябва да се довери на леля си – ужасяващия и коварен пират Драгонсбейн. А според нея, армия може да се осигури само и единствено чрез изгоден брак. Нещо, което нито една астрейска кралица не е правила досега.
Тео знае, че свободата си има цена, но въпреки това е решена да намери начин да спаси своето кралство, без да погуби себе си.
— Кралице Теодосия — обръща се тя към мен с реверанс, който момичето се опитва да имитира. — Може ли да ви представя моята дъщеря и наследница — Фабиен.
Усмихвам се на момичето, което засиява срещу мен.
— Прекрасно е да се запозная с вас — казвам й аз, преди да представя леля си.
— Очаквах с нетърпение да разговарям с друга жена управник — обръщам се към императрицата, след като всички сядаме.
— Да — засмива се тя — прекалено е мъжка средата тук, нали? Мисля, че точно това би ни направило подходяща двойка. Осмелявам се да кажа, че ви уважавам много повече от всеки друг тук.
— Не се съмнявам в това — отвръщам аз. — Но имам някои въпроси.
Императрицата се усмихва.
— Бихте искали да знаете дали нашето партньорство ще има романтичен характер? — досеща се тя. Кимвам, поглеждайки несигурно към Фабиен, която не изглежда обезпокоена. — Ами, мен лично еднакво ме привличат и мъжете, и жените.
— О! Мен пък… не.
— Жалко — казва тя. — Но аз никога не съм имала проблем да открия любов другаде и ще съм повече от щастлива да приема едно платоническо партньорство, ако това ви устройва.
Усмихвам се и кимвам, но истината е, че дори тя да се примири да не ме вкара в постелята си, съмнявам се да прояви разбиране, ако помоля да царувам еднолично над Астрея.
Драгонсбейн става, като заявява, че се налага да посетим и другите. Съгласявам се и се сбогувам любезно с Джиосета и Фабиен.
Драгонсбейн ме изненадва. Вместо да ме поведе към ерцхерцог Етмонд или към кралете на Естения, или дори цар Реймър, както очаквам, тя прави промяна в курса и се отправяме към вожда Капил. Той е също толкова изненадан, колкото и аз, когато ни вижда да се приближаваме към него. Прави усилие да се пресегне за бастуна си и да стане, но аз го спирам.
— Наистина няма нужда, вожд Капил — казвам аз, докато сядам срещу него. — Не харесвам много реверансите и спокойно мога да мина без още един.
Облекчението е видно в очите му, когато хваща ръката ми, за да целуне опакото на дланта ми.
— Удоволствие е да се запозная с вас, кралице Теодосия. Чувал съм доста за вас, поради което имам чувството, че вече се познаваме.
Отново се появява онова неловко чувство. Той е чувал толкова много за мен, а аз не зная нищо за него, освен името му. За разлика от другите, той не ме гледа със съжаление.
— Вие сте смела млада жена — изненадва ме той. — И разбирам, че ви дължа благодарност.
Отнема ми малко време да схвана защо ми благодари — намесата ми, когато каловаксийците тръгнаха да завладяват Вектурия.
— Единствено съжалявам, че не можах да направя повече — отвръщам аз. — Чух за изгарянето на хранителните ви запаси. Как преживяват хората ви?
Лицето му помръква, но той поклаща глава.
— Вектурия се е изправяла и пред по-лошо от глада, ще оцелее.
Вектурия ще оцелее, може би, но не и всички хора там. А онази заповед издаде Сьорен. Мога да простя много от греховете му, но някои грехове не са по силите ми да простя.
— Иска ми се да мога да помогна с нещо — казвам аз.
— Пфу! — обляга се той на канапето. — Повече съм обезпокоен за това какво аз мога да направя за вас.
Преглъщам, предчувствайки накъде води това. Той е достатъчно стар да ми бъде дядо, а съюзът с Вектурия няма да е достатъчен да си върна Астрея.
— Не мога да се омъжа за нас — казвам му колкото се може по-нежно аз.
Той тихо се засмива и потупва ръката ми със своята загрубяла, покрита със старчески петна длан.
— Зная, Ваше величество — казва той — не всички старци като мен търсят деца за невести, за да си върнат загубената младост. Имах хубава младост, но тя отдавна си е отишла. Нямам желание да ограбвам вашата.
— Тогава защо сте тук? — прекъсва го Драгонсбейн.
Той не я поглежда, цялото му внимание е съсредоточено върху мен.
— Имах нужда да ви срещна — отговаря той. — Да ви погледна в очите и да ви кажа колко съжалявам, че Вектурия не помогна на Астрея, когато каловаксийците я нападнаха. Ще прекарам остатъка от живота си, изкупвайки тази грешка. Благодарен съм, че вие бяхте по-смела и по-добра от мен.
— Стратегически това беше правилното действие — отвръщам, чувствайки се неудобно от начина, по който той ме гледа, сякаш съм някакъв спасител. Аз не съм.