Разбиваща жега

Всеки път, когато станеше дума за някоя конспирация, Руук се ухилваше с усмивка, която приличаше на плитко V — ъгълчетата на устата му се извиваха нагоре, долната устна се притваряше, а очите му блестяха от вълнение.

— Всъщност, да. Приемам възможността не всичко винаги да е точно такова, каквото изглежда.

Иън извъртя очи. Явно не беше убеден и освен това изглеждаше така, сякаш пет пари не дава.

— Какво друго потвърждава тази ваша теория?

Хийт му разказа за тайното помещение в сградата „Забро“ в университета и за бележките на Клоуи по този въпрос.

— Надушила е нещо, Иън. Разгадала го е и трябва да видим отново тетрадката й. Вече знаем по каква следа е вървяла и искаме да огледаме записките й през нейния поглед. Иън опря лакти на бюрото си и преплете пръсти. После подигравателно се изсмя.

— Тайни общества. Наистина ли?!

Руук се изсмя по същия начин.

— Наистина! Тайни общества. Изглежда са навсякъде, особено тук.

Тогава Хийт облекчено въздъхна. Внезапно си беше спомнила нещо за Иън Куули. Въздишката, смеха, при него това обикновено изразяваше примирение, а в случая — че е съгласен с тях.

Той се изправи и каза:

— Чакайте тук.

После излезе от офиса и няколко минути по-късно се върна с тетрадката на Клоуи. Подаде я на Ники, без да се поколебае, което я озадачи. Зависеше от него за неща, които в 20-то обикновено бяха на нейно разположение, това я изпълваше с безпокойство и сега скритите му мотиви изведнъж й се сториха подозрителни. Работата й я беше научила, че хората обикновено мислят първо за собствения си интерес. Полицаите не бяха изключение.

Руук едва успяваше да се сдържи и придърпа стола си по-близо до нейния в очакване Хийт да отвори тетрадката.

— Полицай Брекънстийн и аз цял следобед я разглеждахме — каза Иън. — Намерихме няколко възможни следи, но от тях нищо не излезе. Обмислям възможността смъртта на жертвата да няма нищо общо с материала, по който е работела. Смятаме, че е имала приятел. Това също е път, по който можем да тръгнем.

Иън предлагаше пътища, но онова, на което се бяха натъкнали с Руук, беше магистрала. Хийт знаеше как се играе тази игра.

— Разговаряхме със съквартирантката й, с главния редактор на вестника и с баща й. Никой не спомена, че е имала приятел.

Той повдигна рамене.

— Тогава познат с привилегии. Така или иначе, знаем името му — той посочи към тетрадката в ръката й. — Места, където са се виждали, драсканици… В момента го търсим.

Хийт се опита да не се сърди на Иън, че я е изпреварил. Ако беше разполагала по-дълго с тетрадката, и тя щеше да направи същото откритие.

— Как му е името? — попита Руук.

Иън прочисти гърлото си.

— Тод Рейнълдс.

Това име… Хийт си спомни снимките в апартамента, в който бяха живели Клоуи и съквартирантката й. На една от тях бяха видели брата на Тами. Тя не им ли каза, че името му е Тод?

Руук хапеше долната си устна, за да се сдържи. Изглежда и той беше стигнал до същия извод.

— Полубрат? — прошепна той на Хийт и тя кимна. Логично беше.