Игра на духове [bg]

Не всички виждаха мъжа, който лежеше прикован за една тръба в ъгъла, така че след като приключиха със зяпането, тези, които стояха най-отпред, трябваше да се отдръпнат и да направят място на другите. Помещението не беше много студено, защото от другата страна на стената се намираше котелът, но мъжът въпреки това зъзнеше. Беше чисто гол с изключение на изцапаните боксерки, а върховете на оцелелите пръсти на ръцете и краката му бяха посинели. Остатъците от другите бяха грубо обгорени. Очите му бяха покрити с марля и увити с бинт, а устата му беше залепена. Той се обърна към новодошлите и се опита да каже нещо, но то не се чу.

- Господи, каква миризма - продума Естър.

Дори Самнър, който познаваше отблизо тръбите и канализацията, трябваше да признае, че е доста противна.

- Мием го с маркуча веднъж дневно - обясни Кърк. - Това донякъде помага.

- Кой е отрязал пръстите му? - попита София.

- Аз - отвърна Сали.

- Трудно ли беше?

- Само с палците.

Тя се обърна към Самнър.

- Разбра ли защо му вярвам?

- И още как.

Човек би признал какво ли не, само и само да избегне още ампутации.

- В колата му имаше лаптоп. Той ни даде паролата. С нея проверих всичко, което ни каза.

- Защо го държите жив? - попита някой. Беше Алън. - Защо не... нали се сещате?

- Защо не сме го убили ли?

Алън кимна. Изглеждаше погнусен от гледката. Този човек нямаше да им бъде от никаква полза при това, което предстоеше. Не че Сали беше очаквала нещо различно.

- Исках да изчакам Дон да довърши работата си, в случай че възникнат още въпроси.

- А сега?

- Предполагам, че най-добре би било да се отървем от него.

- Защо Кърк не го направи? - попита Естър.

- Кърк не е убиец. А и не мислите ли, че вече сме сторили достатъчно? Време е и другите да направят нещо.

Самнър пръв разбра за какво иде реч.

- Това някакво изпитание ли е?

- Може и така да го наречеш.

Еклънд стенеше и клатеше глава. Може да не виждаше и да не говореше, но със сигурност чуваше. Другите го гледаха мълчаливо.

- Добре, аз ще го направя - обади се Ричард накрая. - Имам пистолет в колата.

- Ти имаш пистолет?

Самнър беше поразен. Той винаги бе смятал Ричард за един от онези смахнати либерали, които прегръщат дърветата. За бога, та той беше плакал при избирането на Обама и още повече при преизбирането му.

- Да - отвърна Ричард, - и освен това знам как да го използвам.

- Много добър стрелец е - потвърди София. - Все му повтарям, че трябва да участва в състезания.

Сали беше изненадана. След толкова години Ричард най-после показваше характер.