Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Колосът от Маруси [bg]
Колосът от Маруси [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Колосът от Маруси [bg]

Электронная книга - «Колосът от Маруси [bg]». Краткое содержание книги:

В навечерието на Втората световна война Милър заминава на пътешествие в Гърция по покана на английския романист и поет Лорънс Даръл. Запленен от гръцката история и култура, от гръцкия характер и гръмовержните майстори на устното и писаното слово, той създава едно от най-емоционалните и възторжени произведения в световната литература, посветени на тази древна цивилизация и на днешните й следовници. В него присъства всичко, което олицетворява Гърция — руини, легенди, митове, герои, богове, живописни острови и море, обвеяни от магично минало. В съзнанието на автора страната поражда множество асоциации с разни епохи и личности от човешката история, разпалва въображението му, рисуващо образи и картини, съизмерими по размах с вековните предания. Ала има и нещо повече в наситеното повествование отвъд географските и историческите измерения, и тъкмо то придава сила и красота на въздействието. „Колосът от Маруси“ е духовен пътепис, плод на пътуване с широко отворени сетива към хилядолетния дух на Гърция и към душата на нейните обитатели. От неизчерпаемите недра на гръцката земя, населена с божества, Милър пие древност, виталност, чудотворство и душевен мир, жадно и с наслада, която лъха от всеки ред.    Хенри Милър е роден през 1891 г. в Ню Йорк. Отказва се от следване в университета, сменя множество професии. Установява се във Франция (1930–1939) като европейски редактор на американското списание „Феникс“. През 1939 г. се преселва в Гърция, а от 1940 г. отново е в САЩ — Калифорния, където живее до смъртта си (1980). Неговите най-добри произведения дълго време са били забранявани в САЩ. Автор е на романите „Тропика на Рака“, „Тропика на Козирога“, „Черна пролет“, създадени през 30-те г. на XX век във Франция, както и на автобиографичната трилогия „Разпятие в розово“: „Сексус“ (1949), „Плексус“ (1953), „Нексус“ (1960). Публикува сборници с разкази, очерци, стихотворения в проза, както и с есета и мемоарна проза. Творчеството му, често оценявано като скандално, понякога и антифеминистично, оказва дълбоко влияние върху писателите от бийт поколението.  Американският белетрист Хенри Милър (1891–1980) е известен най-вече с романите си „Тропик на Рака“, „Тропик на Козирога“ и „Черна пролет“, изпълнени с видения, символика, еротика, фантазия и много хумор. „Колосът от Маруси“ го представя в различна светлина и по мнение на мнозина, а и на самия него, е най-ярката му творба. В колоритния портрет на гръцкия интелектуалец и бохем Георгиос Кацимбалис някои критици съзират елементи на изразителен автопортрет.
1 ... 80 81 82 83 84 85 86 87 88 ... 93
Перейти на страницу:

Понеже разполагахме с малко свободно време преди вечеря, отскочихме до Мистра, византийско селище, чиито развалини са главната атракция за посетителите на Спарта. Каменистото корито на Евротас все още не се бе превърнало в онзи пенещ се водовъртеж, който щеше да бъде на сутринта. Сега беше бързоструен леден поток, извиващ се подобно на черна змия в плиткото си блещукащо ложе. Поради някаква причина не отидохме до руините, а останахме в колата, съзерцавайки ширналата се равнина. На връщане минахме покрай един приятел на Даръл, без да спрем. Направи ми впечатление, че се поздравиха твърде студено и равнодушно. „Какво става — учудих се аз, — да не би да сте скарани?“ Даръл изглеждаше изненадан от въпроса ми. Не, не били скарани — какво ме е накарало да си го помисля? „Е, не е ли малко необичайно да се натъкнеш на стар приятел в странно кътче като това?“, попитах. Не си спомням какво точно ми отговори, беше нещо от рода на: „Какви да ги дробим с един англичанин тук? И у нас не са стока. Нима искаш да си разваля почивката?“. Думите му ме заставиха да се замисля. В Париж никога не съм се радвал на срещата с познат американец. Но то бе, защото смятах Париж за свой дом, а у дома човек решава, колкото и погрешно да е това, че има правото да бъде груб, неучтив и необщителен. Ала далеч от къщи, особено на напълно непознато място, винаги ми е било приятно да попадна на сънародник, дори и да се окаже, че е непоправим досадник. Всъщност, щом напусна познатите територии, скуката, враждебността и предразсъдъците у мен изчезват. Ако срещна най-върлия си враг в Самарканд например, сигурен съм, че ще отида при него и ще му подам ръка. Даже бих преглътнал лека обида или оскърбление, за да спечеля неговата благосклонност. Не знам защо, освен може би защото самият факт, че си жив и дишаш в някоя друга част на света, прави недоброжелателството и нетолерантността абсурдни, каквито те и в действителност са. Спомням си за един евреин, който в Америка ме мразеше, понеже ме смяташе за антисемит. Срещнахме се на железопътна гара в Полша няколко години по-късно. Веднага щом ме съзря, омразата му се стопи. Не само се зарадвах, че го виждам, но и бях нетърпелив да му се извиня, задето, с право или не, съзнателно или не, съм предизвикал неговата ненавист. Ако се бяхме засекли в Ню Йорк, откъдето се познавахме, реакциите ни едва ли щяха да бъдат същите. Размишление, което, признавам, представлява тъжен коментар за това колко ограничени могат да бъдат хората. То поражда други, още по-горчиви — например за глупостта, която кара противниците да продължат да враждуват дори и когато се изправят пред общ враг.

Като се върнахме обратно в града, седнахме в едно задушно кафене, което приличаше на тия по гарите, и отново бяхме поздравени от приятел, този път грък, някакъв чиновник, който Даръл познаваше от Патра. Скоро той го отпрати най-учтиво и приятелски. Не бе искал да го обиди, сигурен съм, защото в това отношение Даръл въобще не прилича на англичанин, и все пак ми се стори, че сякаш издигахме стена от лед около себе си. В Лондон или Ню Йорк шумната шарения на тълпата щеше да ме подразни, но в Спарта тази коледна атмосфера ми беше изключително интересна. Ако бях сам, несъмнено щях да се представя на някоя групичка, която ми хареса, и да се включа във веселбата, колкото и идиотско да бе това. Ала при англичаните не е така; англичанинът ще гледа и ще страда поради неспособността си да се отпусне. Тези мои забележки, за съжаление, създават напълно погрешна представа за Даръл, който обикновено е най-сговорчивият, дружелюбен, приветлив, откровен и прям човек, дето можеш да си представиш. Но Коледа е ужасен ден за чувствителния англосаксонец и шофирането на раздрънкана таратайка под дъжда по опасни пътища надали би го разведрило. Лично аз не знам какво означава да си прекараш весело на Коледа. За пръв път в живота си бях готов за това — в Спарта. Ала не ми било писано. Нямаше какво друго да правим, освен да хапнем и да си легнем. И да се молим дъждът да спре до сутринта.

1 ... 80 81 82 83 84 85 86 87 88 ... 93
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)