Электронная книга - «Колосът от Маруси [bg]». Краткое содержание книги:
В навечерието на Втората световна война Милър заминава на пътешествие в Гърция по покана на английския романист и поет Лорънс Даръл. Запленен от гръцката история и култура, от гръцкия характер и гръмовержните майстори на устното и писаното слово, той създава едно от най-емоционалните и възторжени произведения в световната литература, посветени на тази древна цивилизация и на днешните й следовници. В него присъства всичко, което олицетворява Гърция — руини, легенди, митове, герои, богове, живописни острови и море, обвеяни от магично минало. В съзнанието на автора страната поражда множество асоциации с разни епохи и личности от човешката история, разпалва въображението му, рисуващо образи и картини, съизмерими по размах с вековните предания. Ала има и нещо повече в наситеното повествование отвъд географските и историческите измерения, и тъкмо то придава сила и красота на въздействието. „Колосът от Маруси“ е духовен пътепис, плод на пътуване с широко отворени сетива към хилядолетния дух на Гърция и към душата на нейните обитатели. От неизчерпаемите недра на гръцката земя, населена с божества, Милър пие древност, виталност, чудотворство и душевен мир, жадно и с наслада, която лъха от всеки ред. Хенри Милър е роден през 1891 г. в Ню Йорк. Отказва се от следване в университета, сменя множество професии. Установява се във Франция (1930–1939) като европейски редактор на американското списание „Феникс“. През 1939 г. се преселва в Гърция, а от 1940 г. отново е в САЩ — Калифорния, където живее до смъртта си (1980). Неговите най-добри произведения дълго време са били забранявани в САЩ. Автор е на романите „Тропика на Рака“, „Тропика на Козирога“, „Черна пролет“, създадени през 30-те г. на XX век във Франция, както и на автобиографичната трилогия „Разпятие в розово“: „Сексус“ (1949), „Плексус“ (1953), „Нексус“ (1960). Публикува сборници с разкази, очерци, стихотворения в проза, както и с есета и мемоарна проза. Творчеството му, често оценявано като скандално, понякога и антифеминистично, оказва дълбоко влияние върху писателите от бийт поколението. Американският белетрист Хенри Милър (1891–1980) е известен най-вече с романите си „Тропик на Рака“, „Тропик на Козирога“ и „Черна пролет“, изпълнени с видения, символика, еротика, фантазия и много хумор. „Колосът от Маруси“ го представя в различна светлина и по мнение на мнозина, а и на самия него, е най-ярката му творба. В колоритния портрет на гръцкия интелектуалец и бохем Георгиос Кацимбалис някои критици съзират елементи на изразителен автопортрет.
Остават още няколко дни. В навечерието на Коледа аз седя на слънце на терасата на хотел „Крал Джордж“ и очаквам Даръл и Нанси. Времето е непостоянно; може би ще завалят силни дъждове. Трябваше да тръгнем в десет сутринта; сега е два следобед. Най-накрая те пристигат с малката раздрънкана кола на Макс, която прилича на голям бръмбар. Колата не е в ред, по-точно спирачките. Даръл се смее, както обикновено. Смее се и ругае едновременно. Ще блъсне колата. Надява се да изпусна кораба. Ще изчакаме ли минутка да си купи вестник и сандвич? Следи непрекъснато новините за войната. Не съм чел вестник, откакто напуснах Париж; нямам и намерение, поне докато не стигна в Ню Йорк, където знам, че ще ми дойдат в повече.
Първото, което разбирам, е, че есента вече си е отишла. Колата е открита, с гюрук. На слънце е хубаво, но щом се стъмни, ще стане неприятно. Минаваме край планинската верига близо до морето и Даръл неочаквано ме пита за какво се сещам, като чуя името Коринт. Отговарям веднага: „Мемфис“. „Аз пък си мисля за нещо тлъсто, червеникаво и чувствено“, казва той. Ще преспим в Коринт и после ще продължим към Спарта. Спираме за малко край канала. Първи следи от червено; определено има нещо египетско в Коринтския канал. Пристигаме в новия Коринт в късния следобед. Той е всичко друго, само не и привлекателен. Широки улици, ниски, подобни на кутии къщи, празни паркове — но в най-лошия смисъл на думата. Избираме си хотел с централно отопление, излизаме да изпием чаша чай и се запътваме към стария град, за да разгледаме развалините, преди да се е стъмнило. Старият Коринт е на няколко километра, построен е на възвишение, гледащо към пустошта. В светлината на зимния следобед мястото придобива праисторически вид. Над руините се извисява Акрокоринт, приличащ на ацтекско високо плато, където човек лесно би повярвал, че са били извършвани най-кървавите жертвоприносителни ритуали.