Левиатан [bg]

Алек преглътна. При тези обстоятелства Волгер едва ли щеше да го нареди, както заслужаваше. И все пак беше достатъчно унизително да стои така, като заложник на едно обикновено момче.

Волгер спря на няколко метра, а очите му уморено се движеха между екипажа на кораба в далечината и острието, опряно в гърлото на Алек.

— Не се притеснявайте от този млад глупак — каза Алек на немски. — Само се преструва, че ме заплашва.

Волгер погледна към Дилан.

— Виждам. За съжаление онези хора зад вас имат сериозни намерения. Съмнявам се, че ще успеем да стигнем до Бурехода, преди да ни заловят.

— Не, но мисля, че можем да се договорим с тях.

— Ей, вие двамата! — извика Дилан. — Стига машинистки приказки!

Граф Волгер изгледа момчето с отегчено изражение и продължи на немски.

— Сигурен ли сте, че не говори нашия език?

— Силно се съмнявам — отговори Алек.

— Добре тогава — каза Волгер. — Нека се престорим, че не говоря английски. Може и да научим нещо интересно, ако Дарвинистите смятат, че не мога да ги разбера.

Алек се усмихна — Волгер вече поемаше контрол върху ситуацията.

— Какво си казвате, вие двамата? — настоя да научи Дилан, затягайки хватката си.

Алек обърна лице към него, превключвайки на английски:

— Боя се, че приятелят ми не говори вашия език. Иска да се срещне с капитана ви.

Момчето изгледа твърдо Волгер, а после кимна с глава към кораба.

— Добре, да вървим. Но без шмекерии.

Алек се изкашля учтиво.

— Ако обещая да не правя шмекерии, би ли махнал този нож от гърлото ми?

Дерин се ококори.

— А, да. Извинявай.

Хладната стомана се отдели от плътта, Алек докосна врата си и погледна към ръката си. Нямаше кръв.

— Използвах тъпата страна, глупчо — прошепна Дилан.

— Оценявам това — отвърна Алек. — Това се казва бързо мислене — да ме свалиш тук долу.

— Тъй де — отвърна Дилан, усмихнат. — Направо велик, такъв съм аз. Само се надявам офицерите да не ми сритат задника, задето мисля самостоятелно.

Алек въздъхна и се зачуди дали някога ще успее да разбере необичайния начин на изразяване на Дилан. Поне никой не стреляше още.

Може би момчето не беше чак такъв глупак.

Капитанът ги посрещна в един салон, който се простираше по цялата ширина на кораба. Сега, когато газените лампи бяха запалени и гондолата бе почти изправена, корабът изглеждаше по-малко странен, дори луксозен. Алек оприличи арките по тавана на лози, които се вият над главите им и въпреки че чувстваше стола солиден, му се струваше, че не тежи и грам. Дали Дарвинистите фабрикуваха и дървета, освен животни? Масата бе украсена с шарка, която сякаш бе вградена в структурата на дървото.

Очите на Волгер гледаха широко, докато оглеждаше помещението. Алек осъзна, че сигурно са първите австрийци, качвали се на борда на един от големите въздухоплавателни съдове с водородно дишане.

Около масата седяха седем души — Волгер и Алек, д-р Барлоу и друг учен с бомбе, капитанът и двама негови офицери.