Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Левиатан [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Левиатан [bg]

Электронная книга - «Левиатан [bg]». Краткое содержание книги:

Левиатан е роман с алтернативна история, затова и повечето от героите, създанията и механизмите са мое собствено изобретение. Но като време, книгата е базирана на реалното лято на 1914 г., когато Европа се намира на ръба на ужасяваща война. Затова ви предлагам и един бърз преглед върху истините и измислиците в романа до момента. На 28-ми юни, ерцхерцог Франц Фердинанд, наследник на трона на Австро-Унгария, и съпругата му Софи Хотек, загиват в атентат, извършен от млади сръбски революционери. В моя свят те успяват да оживеят след първите нападения, но по-късно същата вечер биват отровени. В реалността, обаче, те загиват още следобеда. (А аз исках книгата ми да започне действието си през нощта.) Точно както е в Левиатан, убийството довежда до война между Австрия и Сърбия, която се прехвърля върху Германия и Русия и по-нататък към останалите държави. До началото на август, цялото земно кълбо е въвлечено във Великата война, която сега наричаме Първа световна война. Тези две трагични смърти, както и някои дипломатически действия от страна на великите сили в Европа, довеждат до още милиони смърти. По онова време се носели слухове, че австрийското правителство, а вероятно и немското, тайно организирали убийствата — или като повод за обявяване на война, или защото Франц Фердинанд бил прекалено миролюбиво настроен. Неколцина историци и до днес вярват в тази теория на конспирацията, но са били необходими десетилетия, за да бъде опровергана. Така или иначе, германските военни са били решени да започнат война и са използвали убийствата, за да направят точно това. И все пак, Франц и Софи не са имали син на име Александър. Децата им се казват Софи, Максимилиан и Ернст. И също както Алек в моята история, тези трима души са били лишени от правото да наследят земите или титлите на Франц и то заради не кралския произход на майка си. И също както в Левиатан, родителите им са отправяли прошения както към австро-унгарския император, така и към папата, за да променят тази ситуация. В реалния свят, обаче, Франц и Софи не успяват да постигнат промяна. Романтичната история, която Алек разказва за тенис корта и джобния часовник, е съвсем истинска.
1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 ... 109
Перейти на страницу:

Алек се стегна, а после каза на английски:

— С удоволствие ще ви предоставим храна. От какво се нуждае корабът ви?

— Сурово месо и плодове са най-добрият вариант — отвърна д-р Барлоу. — Всичко, което би могло да се яде от една птица. Захарта и медът са полезни за пчелите ни, а ние можем да разтваряме брашно и нишестета директно в храносмилателния канал.

— Но в какви количества? — попита Алек.

— Шест или седем тона общо.

Алек надигна вежда, докато се опитваше да си спомни колко тежеше английският тон. Почти хиляда килограма? Мили Боже, гладен звяр беше това.

— Боя се, че нямаме… мед. Но имаме много захар, месо и брашно. Сушените плодове вършат ли работа?

Д-р Барлоу кимна.

— Нашите прилепи много обичат сушени плодове.

Прилепи? Алек потрепери, докато превеждаше на Волгер.

— Малката ви експедиция ни излиза скъпичко, Алек — коментира графът. — Но ще се справим. В замяна на това ще ви отведем оттук — веднага.

Алек се обърна към капитана.

— Ще разменим храната за свободата ми.

Мъжът се намръщи.

— Ще се радваме да ви изпратим вкъщи, разбира се. Щом получим храната.

— Боя се, че ще трябва да ме освободите още сега. — Алек погледна към Волгер. — Семейството ми не е съгласно на друг вариант.

Д-р Барлоу се усмихваше.

— Загрижеността им към вас е трогателна, Алек. Но има един проблем. В момента, в който престанете да бъдете наш гост, онзи самоход може да ни унищожи без никакво затруднение.

— Предполагам, че е така — отвърна Алек. Обърна се към Волгер и каза на немски: — Искат да ме задържат като застраховка.

— Предложете им замяна. Мен за вас.

— Не мога да ви позволя да сторите това, Волгер. Вината за всичко това е моя!

— Трудно бих оспорил това — каза графът. — Но ще ни трябват двама добре обучени пилоти, за да превозят толкова много храна.

Алек се намръщи. Беше очаквал, че истинската причина бе да го пазят за трона на Австро-Унгария. Но и другото беше вярно — старият Клоп нямаше да може да управлява претоварения Буреход напред-назад в този студ, не и сам. И, разбира се, ето и истинската причина, поради която графът се преструваше, че не говори английски. Искаше да шпионира нищо неподозиращите Дарвинисти, докато бе техен заложник.

— Добре тогава. Ще им кажа, че искаме замяна.

Волгер вдигна ръка.

— Може би трябва да им предложим по-тежка размяна. Ако задържим един от тях като пленник, може да са по-склонни да ме върнат в нормалното ми състояние.

Алек се усмихна. Дарвинистите го разиграваха цяла нощ. Беше време да им върне услугата.

— Волгер ще остане на моето място — каза. — А ние искаме… гост в замяна на това. Може би вие, капитане?

— Не мисля — обади се един от офицерите. — Капитанът е необходим на борда.

Тридесет

На Таса изглежда му харесваше да се вози на Бурехода.

Животното лазеше по пода на пилотската кабина и си играеше с празните патрони, които се търкаляха по ъглите. Скоро се отегчи от това и започна да души шкафа с провизиите за спешни случаи. После се загледа в краката на Алек върху педалите и взе да ръмжи. Беше доста дразнещо.

— Тази машина има особена походка — каза д-р Барлоу от командирското кресло. Очите й не се отделяха от ръцете на Алек, докато той управляваше, а това беше много смущаващо. — На базата на някое определено животно ли е проектирана?

— Нямам представа — отвърна Алек и му се искаше Клоп да беше там да отговаря на въпросите. Беше се оттеглил при артилеристите долу, ужасен от присъствието на жена в неговия Буреход. Или пък се боеше от Таса.

— Крачи малко като птица — каза д-р Барлоу.

— Аха, като грамаден железен петел! — добави Дилан.

Алек въздъхна — искаше му се да беше постигнал по-равностойна размяна на заложници. Не беше честно д-р Барлоу да води целия си антураж — животно, асистент и цял сандък с багаж. А там, на кораба, Волгер нямаше дори резервен чифт чорапи.

Алек игнорира въпросите им и се концентрира върху управлението. Буреходът се бореше с един каменист наклон, който водеше към замъка, а не му се искаше да се препъва пред Дарвинистите.

Д-р Барлоу се наведе напред щом рушащите се стени се откриха пред погледите им.

— Колко недодялано.

— Идеята е да е скришно — измънка Алек.

— Разрухата като камуфлаж? Хитро.

С приближаването към портата, Алек забави самохода, но все пак закачи железните панти с дясното рамо на машината. Потрепери, когато металното остъргване се разнесе из кабината, а Таса надигна нос и нададе пронизителен вой.

1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 ... 109
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)