И след това… [bg]

Както пееше, тя му отправи знаменитото си „двойно намигване“, а той я намери очарователна със своята прекалено голяма бейзболна шапка, която бе нахлузила, за да се предпазва от отблясъците на слънцето. Поглеждайки я крадешком, той си каза, че е истинско чудо да имаш дете, с което се живее толкова приятно и леко.

Дълбоко в душата си Натан се чувстваше горд, че се е оказал способен да я възпита добре. Двамата с Малори отрано се бяха постарали да бъдат много твърди и да наложат няколко прости принципа: да уважава другите и да знае, че има права, но също така и задължения.

Наред с това бяха устояли на изкушението да разглезят своето дете: никакви маратонки за двеста долара, никакви маркови дрехи с космически цени. Намираха подобно нещо за неприлично, както и приемаха за разпуснато поведението на родителите, които позволяваха на своите деца да ги ругаят с обидни думи и вместо здраво да ги нахокат, изразяваха възхищението си от цветистия им речник!

Натан се питаше понякога какво ли ще излезе от тези зле възпитани хлапета. Без съмнение — нищо друго, освен млади егоисти, неопитни и недозрели, които, обгрижвани под крилото на родителите си като малки капризни принцове, неизбежно ще паднат отвисоко, сблъсквайки се с компромисите и разочарованията, които животът не ще пропусне да им предяви.

Отново хвърли един поглед към своята дъщеря. Унесена от мелодията на джаза, тя спеше със стиснати юмручета, подпряла главата си на окъпаното от слънце стъкло на прозореца.

Той се прехвърли в бъдещето.

Досега грижите по възпитанието й не бяха големи, но най-трудното тепърва предстоеше.

Защото няма как да не настъпи денят, в който тя ще поиска да излезе до късно вечерта, да си сложи халка на ноздрите или някъде другаде… Да, неизменно идва мигът, в който нещата се развалят, в който и най-милото малко момиченце се превръща в неблагодарно недорасло създание, убедено, че родителите му не са нищо друго, освен стари глупаци, неспособни да го разберат.

Малори ще бъде сама, когато ще трябва да преодолява тази криза. А той не ще бъде там, за да й даде своята подкрепа. Не ще изпита тревогата през първата нощ, в която Бони изобщо няма да се прибере, не ще се запознае с първото момче, което ще им доведе вкъщи, не ще премисля първото й пътуване с приятелки до другия край на Америка… Но въпреки всичко чувстваше, че това би било огромно предизвикателство, с което би имал сили да се справи.