Не казвай сбогом [bg]

— Да, опитват се да ни убедят, че тук е имало голяма борба, а нито едно листенце не е паднало на пода тогава — отвратено изломоти Гилпин.

Взех документите от Бони и видях името си, само своето име, изписано по най-различен начин — Ник Дън, Ланс Дън, Ланс Н. Дън, Ланс Никълъс Дън на десетина различни кредитни карти с баланси от 62,78 до 45 602,33 долара, с различно големи закъснения по плащанията и с лаконични заплахи, изпратени със зловещи писма, най-отгоре на които пишеше: „Платете веднага!“.

— Мили боже! Ама това е кражба на самоличност или нещо такова! — казах. — Не са мои. Ама моля ви се, погледнете ги — аз дори не играя голф! — Някой беше платил повече от 7000 долара за стикове за голф. — Всеки ще ви каже — наистина не играя голф.

— Постарах се да прозвуча скромно — поредното нещо, в което не ме бива, обаче детективите не захапваха въдицата.

— Познаваш ли Ноел Хоторн? — попита Бони. — Приятелката на Ейми, която ни каза да проверим?

— Чакайте, искам да поговорим за сметките, понеже не са мои. Ама сериозно, трябва да проследим тази история.

— Ще я проследим, няма проблем — безизразно ме увери Бони. — Ноел Хоторн?

— Да. Казах ви да я проверите, понеже обикаля целия град и реве за Ейми.

Бони изви вежда:

— И това те ядосва?

— Не, както ви казах, на мен тя ми се стори доста сломена, ама превзето сломена. Привидно. Опитва се да привлече внимание. Маниакална е.

— Говорихме с Ноел — каза Бони. — Каза ни, че жена ти била изключително притеснена от брака си, че се тревожела във връзка с финансовите ви проблеми и мислела, че си се оженил за нея за пари. Твърди също, че характерът ти тревожел жена ти.

— Не знам защо Ноел ще говори такива неща. Според мен двете с Ейми надали са разменили повече от няколко думи.

— Интересно, понеже в дневната на семейство Хоторн е пълно със снимки на Ноел и на жена ти — намръщи се Бони. Аз също се намръщих: истински снимки на тях двете с Ейми ли? — В Сейнт Луис миналия октомври, на пикник с близнаците, на плаване през уикенда през юни. Миналия месец.

— Ейми не е изричала името на Ноел, откакто живеем тук. Сериозно ви казвам. — Напрегнах си мозъка за случилото се през юни и си спомних един уикенд, когато бях заминал с Анди, а казах на Ейми, че с момчетата отивам до Сейнт Луис. Когато се прибрах, я заварих с порозовели бузи и ядосана, твърдеше, че е прекарала уикенда с лоши предавания по кабелната и отегчено четене на пристана. Да е ходила на плаване? Не. Не се сещам за нищо, което би й се сторило по-непривлекателно от типичното за Средния запад плаване по Мисисипи — бутилки бира в съдове за охлаждане, вързани за лодките, силна музика, пияни момчета, осеяни с повръщано места за лагеруване.