Не казвай сбогом [bg]

— Добре, има някои неща — каза Ронда, когато отново настана мълчание. Тя и Гилпин сядат, като че ли изведнъж са решили да поостанат. — Трябва да изясним някои неща, преди да продължим, трябва да ти кажем това-онова. Съвсем рутинно. Както винаги, ако искаш адвокат…

Обаче аз знаех от телевизионните сериали, че само виновните типове си викат адвокат. Истински скърбящият, разтревожен и невинен съпруг не би го направил.

— Не, благодаря — отговорих. — Всъщност аз искам да споделя нещо с вас. За предишния преследвач на Ейми, онзи от гимназията.

— Деси… Колинс — поде Гилпин.

— Колингс. Знам, че сте говорили с него, знам, че по някаква причина не се интересувате от него, затова днес го навестих лично. За да се уверя, че с него… всичко е наред. И не мисля, че е. Според мен трябва да го проучите. Ама наистина. Сериозно. Преместил се е в Сейнт Луис…

— Установил се е в Сейнт Луис три години преди вие да се преместите — поясни Гилпин.

— Добре де, но е в Сейнт Луис. С кола е съвсем близо. Ейми си е купила пистолет, понеже се е страхувала…

— С Деси всичко е наред, Ник. Свестен тип — каза Ронда. — Не си ли съгласен? Всъщност ми напомня на теб. Истинско златно момче, малкият в семейството.

— Аз съм близнак, не съм по-малкият. Всъщност съм по-голям с три минути.

Явно Ронда само се опитваше да ме подразни, да провери дали ще се ядосам, но макар да го знаех, всеки път, когато ме обвиняваше, че се държа като бебе, в корема ми се надигаше топъл прилив на гняв.

— Както и да е — прекъсна ме Гилпин. — И двамата с майка му отричат, че той някога е преследвал Ейми, както и че е бил във връзка с нея през годините, с изключение на някое писмо от време на време.

— Съпругата ми би ви представила нещата различно. Той пишеше на Ейми от години — от години — а после се появи тук по време на издирването, Ронда. Знаеше ли това? Беше тук в онзи първи ден. Ти ме предупреди да се оглеждам за хора, които искат да се намърдат в разследването…

— Деси Колингс не е заподозрян — прекъсна ме тя и вдигна ръка. — Той дори има алиби.

— Какво?

— Бил е с майка си цяла сутрин. Били са с агент за недвижими имоти и са разглеждали къщи от седем сутринта до два следобед. Агентът потвърди.

— Значи няма начин… — подех.

— Алибито му е много солидно.

Новината ме жегна, но не ме отказа от мнението ми — тия бяха скапани детективи.

— Добре, ами всички онези типове, които задръстиха телефоните? — приближих и грабнах купчината листове с имена и номера, които небрежно бях подхвърлил върху масата в трапезарията. — И които искат да се намърдат в разследването: Дейвид Самсън, Мърфи Кларк — стари гаджета на Ейми — Боби О’Хара, Боби О’Хара, Боби О’Хара — три обаждания, Тито Пуенте — е, това е само тъпа шега.