Не казвай сбогом [bg]

— И после някой старателно е избърсал кръвта — каза Ронда, наблюдавайки ме.

— Чакайте, чакайте. Защо някой ще се опитва да бърше кръвта, но после ще създава бъркотия в дневната…

— Ще разберем защо, не се тревожи, Ник — тихо ме увери Ронда.

— Не разбирам, просто не разбирам…

— Да седнем — подкани ме Бони. Посочи ми един стол в трапезарията. — Ял ли си нещо? Искаш ли сандвич?

Поклатих глава. Тя изпълняваше ролята на различни женски героини: на силната жена, на грижовната жена, за да види коя ще даде най-добър резултат.

— Как вървеше бракът ти, Ник? — попита Ронда. — Пет години… наближавал е кризисният момент през седмата година.

— Бракът ми си беше наред — повторих. — Не беше идеален, но беше хубав.

Тя сбърчи нос: лъжеш!

— Смятате ли, че е възможно да е избягала, Ник? — попита твърде обнадеждено. — Да се е постарала да заприлича на местопрестъпление и да е избягала. Съпругата беглец?

Бони започна да изрежда причините да не е станало така:

— Не е използвала мобилния си телефон, не е използвала кредитните карти, нито дебитните карти. Не е теглила сериозни суми предишните седмици.

— И кръвта — додаде Гилпин. — Не искам да звуча безсърдечно, но толкова много кръв? За това е нужна сериозна… Не бих могъл да си го причиня сам. Става дума за наистина дълбоки рани. Съпругата ти железни нерви ли има?

— Да, така е. — Освен това има фобия от кръв, но щях да почакам и да оставя блестящите детективи сами да го установят.

— Е, струва ми се много невероятно — каза Гилпин. — Ако се е наранила толкова сериозно, защо й е да бърше кръвта?

— Не, наистина, да си говорим честно, Ник — каза Бони и се приведе над коленете си, за да ме погледне както седях, вперил поглед в пода. — Как вървеше бракът ви напоследък? Ние сме на твоя страна, но искаме да ни кажеш истината. Единственото нещо, което може да те постави в лоша светлина, е да криеш нещо от нас.

— Имахме и трудни моменти. — Представих си Ейми в спалнята ни последната нощ с лице на червени петна, както ставаше, когато се ядоса. Ядно редеше думите — злобни, зверски думи — а аз я слушах и се опитах да приема това, което ми казва, понеже беше истина, на практика всичко, което говореше, беше истина.

— Опиши ни тези трудни моменти — подкани ме Бони.

— Нищо конкретно, просто неразбирателства. Ейми беше избухлива. Тя трупаше у себе си разни дреболии, а после изведнъж — бум! Избухваше и всичко приключваше. Никога не сме си лягали скарани.

— Дори във вторник вечерта? — попита Бони.