Големите малки лъжи [bg]

— Рената Клайн е установила, че дъщеря ѝ Амабела е била жертва на системен, таен тормоз от един месец — каза госпожа Липман без предисловия веднага щом Джейн седна срещу нея. — За съжаление, Амабела отказва да каже какво точно се е случвало или пък кой е намесен. Рената обаче е убедена, че виновникът е Зиги.

Джейн конвулсивно преглътна. Странно, но все още се чувстваше шокирана, сякаш някаква безумно оптимистична част от нея наистина бе вярвала, че е възможно Зиги да бъде включен в специална група за надарени деца.

— Какво точно… — започна Джейн и гласът ѝ изчезна. Тя се прокашля мъчително. Имаше чувството, че играе роля, за която не е достатъчно подготвена. На тази среща трябваше да присъстват родителите ѝ. Хора от епохата на госпожа Липман. — За какъв тормоз става въпрос?

Госпожа Липман направи лека гримаса. Изглеждаше като жена, която редовно обядваше; светска съпруга с хубави дрехи, която се грижеше за кожата си със скъпа козметика. Гласът ѝ имаше онзи кристално ясен не-се-заяждай-с-мен тембър, който очевидно бе много ефикасен, дори и с пословично палавите шестокласници.

— За съжаление, не разполагаме с подробности — отвърна госпожа Липман. — Амабела има необясними синини и драскотини, както и… отпечатък от ухапване, и е казала само, че „някой се е държал лошо“ с нея. — Тя въздъхна и почука с перфектния си маникюр по кафявия хартиен плик в скута си. — Вижте, ако не беше инцидентът в деня за ориентация, нямаше да ви извикам, преди да се сдобием с по-конкретна информация. Госпожица Барнс твърди, че онзи инцидент е единичен случай. Заради случилото се наблюдава Зиги внимателно и го описва като възхитително дете, с което се работи приятно, много внимателен и любезен във взаимоотношенията си с другите деца.