Идеалната съпруга

Сърцето й подскочи от радост, но тя бързо се овладя. Думите му бяха красиви, но той беше мъж, който бе свикнал да засипва жените с красиви фрази. Никълъс имаше голям опит в похотта, но беше недокоснат от любовта и най-вероятно щеше да си остане такъв. Тя вече беше приела този факт, но от време на време се налагаше да си го припомня.

Колкото и глупаво да беше да повдига отново темата за подозренията му към Мат, Сабрина все пак го направи.

— Какво общо има всичко това с Мат?

— Смятам, че той е имал връзка с нея.

— Струва ми се, че през годините Мат е имал връзки с безброй жени — каза весело тя, въпреки че нервите й бяха изопнати до краен предел. — Защо смяташ, че той е имал нещо общо с въпросната загадъчна дама?

Никълъс не каза нищо и Сабрина потисна желанието си да се изтръгне от прегръдките му и да се вгледа в очите му. Колкото и много да й се искаше да види изражението му, тя не смееше да покаже дори намек за страха, който бяха предизвикали у нея забележките му. Сабрина копнееше да прочете в погледа му какво мислеше той, но не можеше да позволи той да прочете нейните мисли.

Думите на графа бяха премерени и обмислени.

— Сетих се за това, докато се съвземах след удара по главата. Името на кораба, на този кораб, е името на онази жена. Лейди Б. Това не може да е просто съвпадение.

Гласът й бе почти шепот.

— Но нали корабът е бил кръстен на сестра му?

— Ха. Медисън няма сестра. Уверен съм в това.

— Няма… освен мен. — Думите излязоха сами от устата й и Сабрина се уплаши какво щеше да стане сега.

Никълъс се разсмя тихо и я придърпа към себе си.

— Ти си му сестра само в дълбочината на неговата обич. Не, аз съм уверен, че корабът е кръстен на тази жена. И ако пипна Медисън, съвсем скоро ще пипна и нея.

Паника започна да се надига в дълбините на съзнанието й и тя се опита да я овладее.

— И тогава?

Никълъс се поколеба.

— И тогава… ще я изправя пред правосъдието? Ще я окова във вериги? Ще я тикна в Нюгейт и ще изхвърля ключа? Не знам. Засега. Знам само, че нейното залавяне ще приключи една неразрешена загадка в живота ми. Ще напише края на една глава, която стои недописана в продължение на цяло десетилетие. Ще се реабилитирам. — Той се разсмя сухо. — Дори само в собствените си очи. Ако, разбира се, успея да я намеря.

Сабрина преглътна ужаса, който напираше към гърлото й. Какво щеше да се случи с нея — с тях — ако Никълъс някога откриеше, че вече беше намерил жената, която търсеше?