Ейвран огледа оформящите се бойни редици и усети по движенията на халите, че нещата бързо излизат извън контрол. Съгледвачите им се приближаваха предпазливо. Правеха три крачки, после спираха, изправяха се на задните си крака и развяваха пипалата си във въздуха, извръщайки насам-натам безоките си глави.
Халите бяха обезпокоени, но изпълнени с решимост. Нямаше да останат дълго на място. Скоро след като съгледвачите забележеха бойците на Габорн, след като разберяха техния брой и разположение, щяха да кажат на господарките си колко малко хора стоят срещу тях.
Габорн изглеждаше несигурен как да устои на ордата.
— Ще ви нападнат — предупреди Ейвран. — Ако искате да ги спрете, убийте новата водачка на ордата.
Габорн огледа намръщено струпалите се хали.
— Коя точно е тя?
Въпросът му смая Ейвран. Отговорът изглеждаше очевиден. Но сега тя наблюдаваше ордата с очите на хала.
— Магесницата е в центъра на първите редици, крие се зад две оръженоски.
Габорн не я забеляза веднага. Беше грамадна и свирепа, огнените й руни блестяха по дебелата външна кожа. Държеше огненочервен прът. Ейвран смяташе, че размерите и подредбата на руните по тялото й трябва да предупредят всеки, че тъкмо това е наследницата на Бойната тъкачка. Името й беше миризма. Миризмата на Кръвта на камъка.
Но Ейвран видя, че Габорн търси вдясно от нея, където гъсто струпалата се група магесници в първата редица служеха за отвличане. Кръвта на камъка беше прикрита добре.
Габорн изруга. Щеше да е трудно да я убият.
Мигът бе злокобен. Почти всички Владетели на руни бяха излезли напред и се бяха стегнали за щурм. Осем главанака, оцапани със засъхнала халска кръв, се бяха подредили зад тях. Двама гиганти бяха паднали в битката.
Ейвран се огледа за вайлда. Пролет обикаляше между мъртвите хали, някои от които беше убила самата тя, и разсеяно се хранеше.
— Милорд — извика Боренсон, като подкара коня си между редиците. — Ако позволите, да предложа стрелци? Имаме хора със стоманени лъкове.
— Стрелци ли? — попита Габорн. — Ерден Геборен никога не е използвал стрелци.
— Но той не е имал лъкове, направени от стоманата на Силвареста!
Габорн облиза устни.
— Не бях помислил за това. Дали ще свърши работа?
— Мирима и Хосуел убиха поне четирийсет при щурма.
На Ейвран й беше трудно да си представи как Мирима избива десетки чудовища.
— Стрелците! — извика Габорн. — При мен.
Напред тръгнаха над сто Владетели на руни. Лъковете на някои от тях все още бяха увити в платнищата. Бяха едри и силни. Много от тях се движеха толкова бързо, че погледът на Ейвран се замая. Докато осъзнае, че лордовете вадят лъковете от калъфите, повечето вече бяха изпънати.
— Голямата магесница с червения прът — заповяда им Габорн. — Свалете я веднага.
— Избийте и съгледвачките — каза Ейвран. — Докато не са се приближили достатъчно, за да ни видят.
— Пиконосци! — извика Габорн и махна към съгледвачките. Двеста пиконосци излязоха напред.
Мъжете се подготвиха за щурм; някой наду рог. Подсилените коне се понесоха през полето и се развърнаха.
Докато халските съгледвачки забележат атаката и се отдръпнат, пиконосците ги сразиха.
Стрелците приближиха на сто крачки от бойната линия на чудовищата. Няколко оръженоски скочиха напред, образувайки жив щит, за да предпазят своята магесница.
От стоманените лъкове полетяха стрели и засипаха злата вещерка и онези, които се опитваха да я предпазят. Тя залитна назад и умря, събаряйки няколко хали зад себе си.
От своя страна, чудовищата в главния строй реагираха бавно. Оръженоските и обикновените бойци отстъпиха крачка назад, надигнаха се, размахвайки лапи и оръжия, но останаха по местата си, след като нямаше кой да ги командва. Много по-опасни от тях се оказаха оръженоските в задните редици.
