Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
— Si… bene… — Джузепе махна с гегата към входа. — Отворено е. Ще заключа след вас. Като се качите, почукайте и ще ви отворя.
Вигор ги поведе към входа на катакомбите. Отвори вратата и махна на Другите да влязат. Джузепе бе оставил лампите светнати. Стълбището се спускаше пред тях.
Монк влезе заедно с Рейчъл и хвърли поглед назад към уредника.
— Трябва да го запознаеш с баба си. Бас ловя, че ще се харесат.
Рейчъл се ухили и последва набития американец през прага.
Вигор затвори вратата, мина отново напред и поведе групата надолу по стълбите.
— Тази катакомба е една от най-старите в Рим. Някога е била частна християнска гробница, но постепенно се разширила, когато неколцина папи поискали да бъдат погребани тук. Сега заема площ от деветдесет акра на четири подземни нива.
Вигор чу ключалката зад него да изщраква. Въздухът ставаше все по-влажен, колкото по-надолу се спускаха, с отчетлив мирис на глина и процеждаща се вода. В края на стълбището стигнаха до помещение с издълбани в стените хоризонтални ниши за покойниците. По стените имаше графити — но не бяха дело на съвременни вандали. Някои от надписите датираха още от петнайсети век — молитви, жалби, клетви.
— Колко навътре трябва да влезем? — попита Грей. Почти нямаше място двама души да вървят рамо до рамо в стесняващия се проход.
Дори и онези, които не страдаха от клаустрофобия, се чувстваха притиснати в този порутен подземен некропол. Особено сега, когато нямаше други посетители.
— Криптата на Лучина е много по-надълбоко. Намира се в най-древната част на катакомбата.
От помещението излизаха няколко галерии, но Вигор знаеше пътя и пое по дясната.
— Стойте близо до мен — предупреди той. — Човек лесно може да се изгуби тук.
Проходът се стесни още повече. Грей се обърна.
— Монк, пази ни гърба. На десет крачки. Но без да ни губиш от поглед.
— Готово. — Монк извади пушкалото си.
Напред се появи широка камера. Стените й бяха надупчени от по-големи ниши и красиви арковидни гробове.
— Телата са били преместени — каза Вигор, водеше ги все по-дълбоко през Криптата на Цецилия. — Около пети век покрайнините на Рим били плячкосвани от поредица завоеватели. Готи, вандали, ломбарди. Много от най-важните покойници били преместени в църкви и параклиси зад стените на града. На практика тези катакомби се оказали до такава степен опразнени и изоставени, че до дванайсети век били забравени напълно и ги преоткрили едва през шестнайсети.
Грей се изкашля.
— Май непрекъснато се натъкваме на тази епоха. Вигор се обърна и го погледна.
— Дванайсети век — обясни Грей. — Пак тогава костите на влъхвите са били преместени от Италия в Германия. А според казаното от теб, пак тогава е имало ренесанс на гностичните вярвания, довели до създаването на схизма между императорите и папската институция.
— Било е неспокойно време, довело до изгнаничеството на папата в края на тринайсети век. Възможно е алхимиците да са търсели защита за наученото. Самите те са били принудени да минат в дълбока нелегалност и са оставяли след себе си следи — трохи, които да укажат пътя на други гностици.
— Като тази секта на Драконовия двор.
— Едва ли са си представяли, че точно такава група, извращаваща вярванията им, ще е достатъчно просветена да търси висшите им истини. Злощастна непредвиденост. Във всеки случай мисля, че си прав. Възможно е това да е времето, когато са били поставени отпратките. Аз бих казал някъде през тринайсети век, в разгара на конфликта. По онова време малцина са знаели за катакомбите. Какво по-добро място да се скрият отпратките към едно тайно общество?
Вигор ги водеше през серия от последователни галерии и крипти.
— Не е далеч. Остава да минем през Параклисите на тайнствата. — И посочи една галерия с шест камери. Ронещи се избелели фрески изобразяваха в детайли различни библейски сцени, редуващи се с изображения на Светото кръщение и причастия. Истински съкровища на раннохристиянското изкуство.
След като минаха през още няколко галерии, стигнаха до целта. Скромна крипта. Таванът беше изрисуван с характерен раннохристиянски мотив — добрия пастир Христос с агне на раменете.
Вигор обаче не погледна тавана, а посочи две съседни стени.
— Ето заради това дойдохме тук.
20:10
Грей се приближи до по-близката стена. На зелен фон имаше фреска с изображение на риба. Над нея, почти все едно рибата я носи на гърба си, беше изобразена кошница с хляб. Обърна се към другата стена. Фреската тук изглеждаше като огледален образ на първата, само че в кошницата имаше и бутилка вино.