Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
— Всички тези образи са символични за Светото причастие — каза Вигор. — Риба, хляб и вино. Символизират също чудото с рибите, когато Христос нахранил множеството свои последователи, които били дошли да чуят проповедта му.
— Пак символизмът на умножението — каза Кат. — Като геометрията на Vesica Pisces.
— И сега какво? — попита Монк. Стоеше с пушката на рамо, обърнал лице към криптата.
— Ще последваме гатанката — отговори Грей. — Вторият стих е следният: „Където дави се, то в мрак се носи и в изгубения цар се вглежда“. Открихме къде се носи в мрак и сега остава да видим накъде гледа. — И посочи натам, накъдето беше обърната първата риба.
Навътре в галериите.
Грей тръгна натам, като се оглеждаше внимателно. Скоро откри и изображение на царе. Спря пред фреска, изобразяваща преклонението на влъхвите. Беше избеляла, но подробностите бяха достатъчно ясни. Дева Мария седеше на трон с малкия Христос в скута си. Пред нея в дълбок поклон стояха три фигури в дълги роби и предлагаха дарове.
— Тримата царе — каза Кат. — Пак влъхвите.
— Непрекъснато налитаме на тези типове — обади се Монк няколко крачки зад тях.
Рейчъл гледаше намръщено фреската.
— Но какво означава? Защо стиховете ни доведоха тук? Какво е научил Драконовият двор?
Грей затвори очи и остави мозъка си да пресее всички събития от изминалия ден. Не се опита да им наложи ред, просто позволи на мислите си да се реят свободно. Връзки се оформяха, разпадаха се, прегрупираха се. И той бавно започна да разбира.
— Истинският въпрос е защо древните алхимици ни доведоха тук? — каза той. — При това конкретно изображение на влъхвите. Както спомена Монк, в Италия буквално зад всеки ъгъл се натъкваш на тези тримата. Така че с какво тази фреска е по-различна?
Никой не знаеше как да му отговори.
Рейчъл предложи възможна посока на търсене.
— Драконовият двор е поел по стъпките на костите. Може би и ние трябва да погледнем от този ъгъл.
Грей кимна. Трябваше и сам да се сети. Нямаше нужда да преоткриват колелото. Драконовият двор вече беше решил гатанката. Те трябваше само да върнат лентата назад. Замисли се над това и откри един възможен отговор.
— Може би рибата гледа към това конкретно изображение на царете, защото те са погребани. В гробище. Под земята, където рибата би се удавила. Отговорът на гатанката не са живите влъхви, а мъртвите и погребани влъхви, в една крипта, която някога е била пълна с кости.
Вигор възкликна изненадано.
— И Драконовият двор е тръгнал да търси костите — каза Рейчъл.
— Според мен Драконовият двор вече е знаел, че костите не са кости — каза Грей. — Те са душели по тази следа векове. Трябва да са знаели. Вижте какво стана в катедралата.
По някакъв начин са използвали прахообразното бяло злато, за да убият. Много по-напред са от нас.
— И се стремят към още по-голяма сила — каза Рейчъл. — Към последната тайна на влъхвите.
Вигор присви съсредоточено очи.
— И ако си прав — за преместването на костите от Италия в Германия, — може би това преместване не е обикновено плячкосване, както ни учи историята, а е било направено с цел. Да се опази амалгамата.
Грей кимна.
— И Драконовият двор ги е оставил на съхранение в Кьолн… където са им били под око. Знаели са, че костите са важни, но не и какво да правят с тях.
— Досега — обади се Монк от поста си при входа.
— В крайна сметка обаче — продължи Грей — към какво сочат всички тези улики? Засега само към реликви в църква. Но не казват какво да се прави с тях, за какво се използват.
— Забравяме нещо — каза Кат. Беше мълчала през цялото време, разглеждаше съсредоточено фреската. — В текста се казва, че рибата „в изгубения цар се вглежда“. Не царе, в множествено число, а цар. Тук има трима царе. Мисля, че пропускаме друго ниво на значение или символизъм. — Обърна се към другите. — За какъв „изгубен цар“ се намеква в откъса?
Грей безпомощно затърси отговор. Гатанките сякаш нямаха край.
Вигор беше опрял брадичка на ръката си и мислеше усилено.
— Има една фреска в съседна катакомба. Катакомбата на Доматила. На нея царете не са трима, а четирима. Защото в библията никъде не се посочва изрично броят на влъхвите, а раннохристиянските художници също не са били единодушни по този въпрос. Изгубеният цар може да е друг влъхва, който го няма тук.
— Четвърти влъхва? — попита Грей.
— Фигура, символизираща изгубеното познание на алхимиците. — Вигор кимна и вдигна глава. — Във втория стих се намеква, че костите на влъхвите могат да бъдат използвани, за да се намери този четвърти влъхва. Който и да е той. Рейчъл поклати глава.