Черният орден

Като сега например.

Гигантът стоеше зад рамото му и наблюдаваше зорко всяко негово движение. Бяха само двамата в стаята. Пейнтър се замисли дали да не му ръгне поялника в окото. Но после какво? Бяха на километри от цивилизацията, а над неговата глава висеше смъртна присъда. Съдействието беше единственото им средство за оцеляване. Пак с тази цел Лиза беше останала с Анна в кабинета й и работеше по лечението от своя си ъгъл.

Пейнтър и Гюнтер работеха заедно.

Опитваха се да открият саботьора.

Според Гюнтер бомбата, унищожила Камбаната, била заложена ръчно. И понеже никой не беше напускал комплекса след експлозията, саботьорът най-вероятно още беше в замъка.

Ако го заловяха, сигурно щяха да научат повече.

За тази цел беше пусната мълва, която да послужи за примамка.

Сега оставаше да заложат и капана, който вървеше с нея.

Единият лаптоп беше свързан с комуникационната мрежа на замъка. Пейнтър вече се беше вмъкнал в системата с паролите, дадени му от Гюнтер. Беше въвел серия компресирани кодови пакети, които следяха системата за всички изходящи съобщения. Ако саботьорът направеше опит да се свърже с външния свят, щяха да го открият, както и мястото, от което предава.

Но Пейнтър не очакваше саботьорът да действа толкова тромаво. Все пак беше действал успешно дълго време. Това говореше за остър ум, както и за връзка с външния свят, независима от главната комуникационна система на замъка.

Точно затова той беше конструирал нещо ново.

Саботьорът сигурно се бе снабдил със свой сателитен телефон и го бе използвал тайно, за да държи връзка с шефовете си. Ала такъв телефон се нуждаеше от чист хоризонт между антената си и геосинхронизирания сателит в орбита. За жалост, имаше твърде много ниши, прозорци и служебни шлюзове, където това можеше да се направи, твърде много, за да бъдат поставени под охрана, без това да събуди подозренията на саботьора.

Затова им трябваше някаква алтернатива.

Пейнтър провери сигналния усилвател, който беше свързал със захранващия кабел. Това устройство го беше конструирал сам преди време по поръчка на Сигма. Преди да поеме директорския пост, когато беше още редови оперативен агент, основната му специалност бе наблюдението и микроинженерството. Така че плуваше в свои води.

Усилвателят свързваше мрежата кабели на замъка с втория лаптоп.

— Сигурно е готово вече — каза той. Главоболието му най-после започваше да затихва.

— Включи го.

Пейнтър включи захранването — енергията се подаваше от батерии; зададе амплитудата на сигнала, после и пулсовото ниво. Лаптопът щеше да свърши останалото. Щеше да следи за необичайни върхове в потреблението. Доста груба работа с никакъв шанс да подслушат евентуалния разговор. Можеше единствено да им даде приблизителното място на незаконна трансмисия с точност до радиус трийсет метра. Но и това трябваше да стигне.

Пейнтър настрои допълнително устройството.

— Готово. Сега остава само да чакаме копелето да се обади.

Гюнтер кимна.

— В случай че саботьорът изобщо захапе въдицата — добави Пейнтър.