Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
Анна й се усмихваше.
Лиза си даде сметка, че просто я е изпитвала, преценявала е знанията й. Поизправи гръб, едновременно ядосана и все по-заинтригувана.
— Браво — каза Анна. — Тогава нека минем към едно по-скорошно събитие. Събитие, случило се в контролирана лабораторна среда. Учен създал вид бактерия Ешерихия коли, която не можела да разгражда лактозата. После поставил жизнеспособна популация от новите бактерии в хранителна среда, където единственият хранителен източник бил именно лактозата. Какво би се случило с бактериите според официалната наука?
Лиза сви рамене.
— Понеже не могат да разграждат лактозата, бактериите биха умрели от глад.
— И точно това се случило с деветдесет и осем процента от бактериите. Но два процента продължили да си живеят честито. При тях се появила спонтанна мутация на ген, разграждащ лактозата. В рамките на едно поколение. Удивително, не мислите ли? Това противоречи на всички теории за случайността на мутациите. От всички гени в ДНК-то на Ешерихия коли и при редкостта на мутациите, защо при два процента от популацията е мутирал именно онзи ген, който е бил необходим за оцеляването й? Това отрича случайността.
Лиза трябваше да се съгласи, че е странно.
— Може лабораторните проби да са били контаминирани и сред модифицираните бактерии да са попаднали и нормални, които разграждат лактозата.
— Експериментът е бил повторен. Със същите резултати.
Лиза отказваше да се предаде.
— Виждам съмнението в очите ви. Така че да вземем друг пример за невъзможността генните мутации да са случайни.
— И къде ще търсим този пример?
— В самото начало на живота. В първичната супа — или бульон, както щете. Където за пръв път се задействал двигателят на еволюцията.
Лиза си спомни, че Анна вече беше споменала нещо за произхода на живота и че Камбаната била свързана с това. Натам ли биеше сега? Наостри уши.
— Да обърнем часовника назад — каза Анна. — Още преди появата на първата клетка. Да си спомним един от основните постулати на Дарвин — всичко, което съществува, задължително е произлязло от по-проста своя форма. Само че какво е имало преди първата единична клетка? Докъде можем да върнем живота и все още да твърдим, че е живот? ДНК жива ли е? Хромозомите живи ли са? А протеините и ензимите? Къде е границата между химията и живота?
— Добре де, това наистина е интересен въпрос — призна Лиза.
— Тогава нека поставя и друг. Как е бил осъществен скокът от химическата първична супа до първата клетка?
Този отговор Лиза го знаеше.
— Ранната атмосфера на Земята е била пълна с водород, метан и вода. Добавете някой и друг излив на енергия, например от светкавици, и тези газове могат да формират прости органични съединения. После те се сварили в пословичната първична супа и след време се появила първата молекула, която можела да се размножава.
— Което е доказано в лаборатория — съгласи се Анна и кимна. — Бутилка, пълна с първични газове, дала смес от аминокиселини, строителните блокчета на протеините.
— И животът започнал.
— А, нямате търпение да прескочите напред — подразни я Анна. — Дотук имаме само аминокиселини. Строителните блокчета. Как се стига от няколко аминокиселини до онзи пръв, способен да се самокопира протеин?
— Ако се смесят достатъчно аминокиселини, след време те неизбежно се нареждат във вериги с правилната комбинация.
— По силата на случаен избор?
Лиза кимна.
— Точно тук стигаме до корена на проблема, доктор Къмингс. Мога и да се съглася с вас, че дарвиновата еволюция е изиграла значителна роля, след като се е появил първият репликиращ се протеин. Знаете ли обаче колко аминокиселини трябва да се свържат, за да се образува този пръв репликиращ се протеин?
— Не.
— Най-малко трийсет и две. Това е най-малкият протеин, който е в състояние да се репликира. Вероятността да се образува такъв протеин случайно е повече от минимална. И по-точно — десет на четиридесет и първа степен.
Лиза вдигна рамене. Въпреки презрението си към Анна неохотно трябваше да признае, че като учен тя заслужава уважението й.