Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
Очите на Анна се задържаха върху Гюнтер, после тя отново насочи вниманието си към тях двамата.
Може и да имаше един, който да го оплаче.
Лиза още стискаше ръката на Пейнтър под масата. Каза:
— Все още не сте ни казали едно нещо. Камбаната. Как предизвиква тя тези промени? Казахте, че били твърде закономерни, за да се дължат на случайни мутации.
Анна кимна.
— Така е. Проучванията не се ограничаваха само до ефектите на Камбаната. Голяма част от работата ни беше насочена към това как работи тя.
— И постигнахте ли някакъв напредък? — попита Пейнтър.
— Разбира се. Всъщност вече сме сигурни, че разбираме основните принципи на нейното функциониране.
Пейнтър примигна да скрие изненадата си.
— Сериозно?
Анна сбърчи чело.
— Мислех, че е очевидно. — Премести поглед към Лиза, после обратно към него. — Камбаната контролира еволюцията.
— Кой е там? — повтори Камиси, застанал на прага на дома си. Някой дебнеше вътре, в задната стая.
Или пък беше някакво животно.
Маймуни често влизаха в къщите тук, а понякога и по-едри животни.
Въпреки това той не смееше да влезе. Напрягаше поглед, но всички завеси бяха спуснати. След шофирането на ярката дневна светлина сумракът в бунгалото беше непроницаем като в джунгла.
Застанал на верандата, Камиси протегна ръка през прага към ключа за осветлението. Отпърво не го напипа. После го откри и натисна копчето. Голата крушка на тавана светна и озари оскъдно обзаведената предна стая и кухненския бокс. Но с нищо не му помогна да разбере кой или какво го дебне в стаята отзад.
Чу някакво шумолене там.
— Кой…
Силно ужилване във врата прекъсна думите му. Камиси се стресна и несъзнателно пристъпи в стаята. Ръката му се вдигна към ухапаното място. Пръстите му напипаха нещо с пера.
Извади го от кожата си и го погледна неразбиращо.
Стреличка.
Използваше същите, когато се налагаше да приспи някое едро животно.
Ала тази беше различна.
Падна от пръстите му.
Краткият миг недоумение беше достатъчен на токсина да стигне до мозъка му. Светът се килна. Камиси се опита да запази равновесие… и не успя.
Дъсченият под литна към лицето му.
Той успя да омекоти малко удара, но въпреки това се удари зле, особено главата. Светли искри се пръснаха за миг сред спускащата се тъмнина. Главата му се люлееше. Под ъгъл от пода Камиси мярна върху дъските някакво въже. Опита се да фокусира погледа си върху него. „Не е въже!“
Змия. Дълга три метра.
Позна я веднага.
Черна мамба.
Мъртва беше, срязана наполовина. Наблизо се търкаляше мачете. Неговото мачете.
Крайниците му вече изтръпваха вледенени, когато истината най-после си проби път до съзнанието му.
Отровната стреличка.
Не беше като онези, които той използваше в джунглата. Тази имаше две връхчета. Като зъби.
Очите му не мръдваха от мъртвата змия.
Постановка.
Смърт от змийско ухапване.
Откъм задната стая изскърцаха дъски. Останали му бяха сили колкото да обърне глава. Сега на прага стоеше тъмна фигура, осветена само отчасти от лампата, и го наблюдаваше безизразно.
Не.
В това нямаше смисъл.
Защо?
Така и нямаше да получи отговор.
Обви го мрак и го отнесе със себе си.
8.
Смесена кръв
— Ти оставаш тук — каза Грей. Стоеше в средата на основния салон на самолета, с юмруци на кръста, и нямаше никакво намерение да отстъпи.
— Дрън-дрън — отвърна Фиона. Стоеше на крачка от него и очевидно и тя не смяташе да отстъпва.
Монк се бе облегнал на отворената врата на самолета, скръстил ръце на гърдите си, и явно се забавляваше.
— Още не съм ти казала адреса — посочи Фиона. — Избирай: да обикаляш от врата на врата, да кажем месец, или да дойда с вас и да ви заведа където трябва. Ти решаваш, пич.
Грей почервеня и от яд, и от притеснение. Защо не й беше измъкнал адреса, докато още беше слаба и уязвима? Поклати глава. „Слаба“ и „уязвима“ не се връзваха с Фиона в нито едно нейно състояние.
— Е, кое от двете?
— Май ще си имаме ремарке — обади се Монк.
Грей нямаше да се даде толкова лесно. Може би ако я уплашеше, ако й припомнеше колко близо бе до смъртта и в книжарницата, и в парка…