Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
— Суперменчета — каза Пейнтър.
— Уви, тези деца рядко надживявали втората си година — каза Анна. — Накрая и при тях се появявала общата дегенерация на организма, избледняването. В тъканите се формирали кристали. Пръстите на ръцете и краката некротизирали и падали.
— Интересно — каза Лиза. — Прилича на страничните ефекти при първата серия тестове.
Пейнтър я погледна. Наистина ли току-що беше казала „интересно“? Не сваляше очи от Анна, гледаше я направо като хипнотизирана. Как бе възможно да отдели до такава степен морала от науката? После забеляза лявото й коляно — подскачаше нервно под плота на масата — и сложи ръка върху него. Лиза потръпна. Лицето й обаче си остана пасивно. И чак тогава Пейнтър си даде сметка, че интересът й е изцяло фалшив. Потискаше гнева и ужаса си, та двамата да разиграят стария номер с доброто и лошото ченге. Привидното й съдействие му позволяваше да вмъква по някой и друг неудобен въпрос в разговора и дори да получи отговорите, които му бяха нужни.
Пейнтър стисна леко коляното й, в знак, че е разбрал замисъла.
Лиза продължи да играе ролята си.
— Споменахте, че само при едно на шест бебета се забелязвали тези краткотрайни подобрения. А останалите пет?
Анна кимна.
— Били мъртвородени. Или заради мутации на зародиша, или заради смърт на майките. Смъртността била много висока.
— И кои са били всичките тези майки? — попита Пейнтър; даваше израз на възмущението си — и на своето, и вместо Лиза. — Не са били доброволки, предполагам.
— Не съдете прибързано, господин Кроу. Знаете ли каква е смъртността при новородените в собствената ви страна? В някои страни от Третия свят тя е дори по-висока, без никаква полза от смъртта на децата там.
„О, Господи, не може да говори сериозно!“, помисли Пейнтър. Сравнението й беше направо нелепо.
— Нацистите имали своята висша цел — продължи Анна. — Ако не друго, поне са я следвали неотклонно.
Пейнтър затърси достатъчно силни думи, но гневът върза езика му.
Вместо него се обади Лиза. Ръката й намери неговата върху коляното й и я стисна силно.
— Предполагам, че учените са търсели начин да настроят допълнително Камбаната, така че да елиминират страничните ефекти.
— Разбира се. Но не постигнали кой знае какво до края на войната. Има данни само за един пълен успех, но и това е повече в сферата на легендите. Едно уж съвършено дете. Преди това всички деца, родени под въздействието на Камбаната, показвали известни несъвършенства. Бели петна по тялото заради липса на пигментация, органова асиметрия, очи с различен цвят. — Анна хвърли поглед към Гюнтер, после отново се обърна към Лиза. — Но онова дете, изглежда, нямало никакви дефекти. Дори несъвършеният по онова време анализ на генома на момченцето не показвал никакви аномалии. Уви, не знаем нищо за техниката, с която бил постигнат този резултат. Научният ръководител на екипа извършил този последен експеримент тайно. Когато дядо ми отишъл да евакуира Камбаната, научният ръководител се противопоставил и унищожил всичките си лабораторни записки. Детето умряло малко след това.
— От страничните ефекти?
— Не, дъщерята на научния ръководител удавила и себе си, и бебето.
— Защо?
Анна поклати глава.
— Дядо ми не искаше да говори за това. Както казах, цялата тази история е повече легенда, отколкото документиран факт.
— Как се е казвал този учен? — попита Пейнтър.
— Не си спомням. Но мога да проверя, ако искате.
Пейнтър сви рамене. Ех, ако имаше достъп до компютрите на Сигма… Усещаше, че в тази история с дядо й се крие още нещо.
— А след евакуацията? — попита Лиза. — Проучванията са продължили тук?
— Да. Макар и изолирани, учените тук следели работата на колегите си по света. След войната повечето нацистки учени се пръснали, мнозина били привлечени в засекретени проекти на различни страни. В Европа. В Съветския съюз. В Щатите. Те били нашите очи и уши и препращали важните и интересни данни към нас. Някои все още вярвали в каузата. Други били изнудвани с миналото си.
— Значи сте били в крак със световната наука.
Кимване.
— През следващите две десетилетия били направени значителни пробиви. Родили се свръхдеца, които живеели по-дълго. Тук тях ги отглеждали като царчета. Давана им била титлата Ritter des Sonnekonig. Рицари на краля-слънце. Като напомняне, че са родени благодарение на проекта Черно слънце.