Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
— А раната ти?
Фиона вирна вбесено нос.
— Нищо ми няма. Тая течна превръзка е голяма работа.
— Може и да плува с нея даже — каза Монк. — Водоустойчива е.
Грей го изгледа сърдито.
— Не е там въпросът.
— А къде е? — не отстъпваше Фиона.
Грей пак се обърна към нея. Не искаше да носи повече отговорност за момичето. И определено нямаше време да се прави на бавачка.
— Страх го е да не пострадаш — каза Монк и сви рамене.
Грей въздъхна.
— Фиона, просто ни кажи адреса.
— Качим ли се в колата, веднага ти го казвам — отвърна тя. — Но тук няма да остана, и толкова.
— Времето напредва — каза Монк. — И като гледам, май ще се понамокрим.
Небето беше синьо и ясно, но от север се влачеха тъмни облаци. Наближаваше буря.
— Добре. — Грей махна на партньора си да слиза. Така поне щеше да държи Фиона под око.
Слязоха по стълбичката на самолета. Вече бяха уредили въпроса с митницата и едно БМВ под наем ги чакаше на паркинга. Монк мъкнеше на рамо черна раница, Грей — още една. Хвърли кос поглед на Фиона. И тя мъкнеше раница.
— Откъде я взе?
— Имаше една резервна — обясни Монк. — Не бой се. В нейната няма оръжия, нито запалителни гранати. Поне така мисля.
Грей поклати глава и тръгна по пистата към паркинга. Освен че бяха с еднакви раници, и облеклото им беше кажи-речи еднакво — черни дънки, маратонки, пуловери. Висша туристическа мода. Добре че Фиона се беше закичила с няколко значки, иначе щяха да са съвсем като с униформа. Една от значките хвана окото му. Надписът гласеше: „ЧУЖДОТО Е НАЙ-СЛАДКО“.
Докато навлизаха в паркинга, той провери за последно оръжията си. Потупа деветмилиметровия Глок в кобур под пуловера си, плъзна пръсти и по дръжката на карбонизираната кама в кания на лявата си китка. В раницата имаше и други играчки — запалителни гранати, пакети с експлозив С4, допълнителни муниции.
Този път нямаше да го хванат неподготвен.
Накрая стигнаха до автомобила. Тъмносиньо БМВ 525i.
Фиона тръгна към шофьорската врата.
Грей й пресече пътя.
— Много смешно.
Монк заобиколи откъм другата страна на колата и извика:
— Пушка!
Фиона приклекна и се заоглежда трескаво.
Грей я изправи и я поведе към задната врата.
— Монк просто си заплю мястото до шофьора.
Фиона изгледа намръщено Монк над покрива на колата.
— Тъпанар!
— Без обиди. А ти не се връзвай толкова лесно, дечко.
Качиха се, Грей запали двигателя и погледна назад към Фиона.
— Е? Накъде?
Монк вече беше извадил карта.
Фиона се приведе напред, посегна над рамото на Монк и плъзна пръст по картата.
— Извън града. На двайсет километра югозападно. Трябва да стигнем до село Брен в долината Алме.
— И какъв е адресът там?
Фиона се облегна назад.
— Много смешно — подхвърли му собствената му реплика отпреди малко.
Грей срещна погледа й в огледалцето. Фиона го гледаше с отвращение. Май опитите му да й измъкне информация бяха принципно обречени на провал.
Но пък човек трябва да опитва, нали така.
Фиона му махна да потегля.
Понеже нямаше друг избор, Грей се подчини.
В другия край на паркинга двама души седяха в бял спортен мерцедес. Мъжът свали бинокъла от очите си и си сложи италиански слънчеви очила. Кимна на близначката си. Тя тихо заговори в сателитния телефон. Говореше на датски.
Другата й ръка държеше неговата. Той потърка татуировката й с палец.
Тя стисна пръстите му.
Той сведе поглед и забеляза изгризания й до кръв нокът. Това дребно несъвършенство се набиваше в очи като счупен нос.
Тя забеляза погледа му и смутено се опита да скрие грозния пръст.
Нямаше от какво да се срамува. Той разбираше объркването и болката, които се криеха зад това самоосакатяване. Снощи бяха изгубили Ханс, един от по-големите си братя.
Убил го беше човекът, който шофираше тъмносиньото БМВ.
Тъмната кола вече излизаше от паркинга. GPS предавателят, който бяха лепнали на рамата, щеше да им дава постоянна информация за движението й.
— Разбрано — каза в телефона сестра му. — Както се очакваше, движат се по следите на книгата. Несъмнено отиват към имението Хирцфелд в Бьорен. Ще поставим самолета под наблюдение. Всичко е подготвено.
Заслуша се и улови погледа на брат си.
— Да — каза тя, както в телефона, така и на брат си, — няма да се провалим. Ще вземем библията.
Той кимна утвърдително. Измъкна ръката си от нейната, завъртя ключа и запали колата.
— Дочуване, дядо — каза сестра му.
Остави телефона, после посегна и приглади един кичур от русата коса на брат си.
Съвършен.
Винаги съвършен.
Той целуна върховете на пръстите й.