Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
— Добре. И какво според теб се е случило? Спомняш ли си къде са открили колата?
Кимване.
— В една задънена уличка, казва се „Рейклиф Теръс“, точно до „Дивисадеро“.
„Е — помисли си Харди, — зачеркни това хрумване.“ „Дивисадеро“ минаваше точно през центъра на Западното предградие, така че Грифин е бил наистина, където е трябвало да бъде. Но за да е изчерпателен, все пак зададе следващия си въпрос:
— Коя е пресечната улица?
Глицки не помнеше наизуст и само след миг те разстлаха карта на масата помежду си. Възцари се мъртва тишина. „Рейклиф Теръс“ наистина бе точно до „Дивисадеро“ и върху картата тя изглеждаше доста близо до гетото, но за познавачите на града в икономическо отношение тя бе толкова далеч от бедняшките жилища в Западното предградие, че със същия успех можеше да се намира и в Бевърли Хилс.
Пресечната улица се оказа „Тихоокеанска“ — по името на тази артерия бяха наречени и „Тихоокеанските възвишения“ — един от най-аристократичните квартали на Сан Франциско. И още по-красноречиво — тя бе на една пряка от „Бродуей“.
Харди още миг остана наведен над картата, за да се увери. Болезнено осъзна собствената си некадърност, защото хрумването принадлежеше на Дейвид Фримън — забележката му, че Грифин е бил първият, стигнал до яслата. Това дърто врънкало никога ли не греши?
Харди се изправи, отиде до хладилника и взе една химикалка с магнит от вратата. Върна се при картата и отбеляза едно кръстче. Й още едно. Замисли се за миг и озарен от още едно хрумване, надраска трето.
— Брий Бомонт — каза и посочи с върха на химикалката първото кръстче на две преки от „Рейклиф Теръс“. — „Бродуей“ и „Стайнър“. Деймън Кери, „Бродуей“ и „Бейкър“. — На четири преки западно от Брий и на една пряка от „Рейклиф“. Постави писеца на третото кръстче. — Джим Пиърс. „Дивисадеро“ и „Норт Пойнт“. — Десет преки на север.
Глицки мълчете намръщен. Най-после сложи пръст върху първото кръстче на Харди.
— И Рон Бомонт.
Харди бе принуден да потвърди нежелания факт. Но не към това клонеше и след миг се увери, че ще убеди и Глицки.
— Представяш ли си Грифин да се появи с информатора си тук? Аз не. Как си представяш доносника да се остави да го закарат толкова далеч от „махалата“?
Глицки поклати глава.
— Прав си. Не е станало така. Там не е възможно.
Харди подхвана тази мисъл:
— Бил е някой, от когото Грифин не се е боял, навярно дори му е имал доверие.
— И то толкова, че да му даде пистолета си ли? — Бе свил юмрук над кръстчетата на Харди и го повдигна леко, после бавно го отпусна с огромно самообладание. — По дяволите — каза. — По дяволите, Карл.
За Глицки това бе неистово избухване. Вдигна очи и се видя, че бялото им се е наляло с кръв.
— Да беше друг, бих ти отвърнал с „изключено“. Но Карл? Трябва да ти отговоря с „може би“. — Прокара дланта на едната си ръка върху горната страна на другата. — Господи, Диз, как така никой нищо не е видял?
Но не това всъщност искаше да разбере Глицки и Харди реши да го пощади. Имаше си свои проблеми при тази нова информация — знаеше, че съществува още едно кръстче, което не бе отбелязал на картата.
Фил Канета имаше собствено оръжие. На Грифин не му се е наложило доброволно да предаде пистолета си — ситуация, която Глицки бе сметнал за несъстоятелна. Канета може просто да е скочил на мястото до шофьора в колата на Грифин, да е извадил своя пистолет и ловко да е свършил останалото. Взел е пистолета на Грифин, принудил го е да кара до усамотена и тиха сляпа уличка. И го е ликвидирал.
Но пък, колкото повече обмисляше такава възможност, си даваше сметка, че ако някой от останалите заподозрени от него е притежавал оръжие, с лекота би сторил същото.
Положителният резултат бе че накара Глицки да мисли, и то не единствено за Рон. Не бе сигурно, естествено, нито пък доказано, но Харди внезапно прие поразителната вероятност, че убийството на Грифин всъщност е свързано с Брий.
— Кога е бил убит? — попита. — Имам предвид Карл.
Глицки все още не бе свикнал докрай с новината и Харди не го винеше. Ако наистина се бе случило така, значи отдел „Убийства“ бе допуснал нечувано недоглеждаме. Глицки отново седеше до масата. Сви шепи пред устата си и духна в тях.
— Станало е в понеделник. Някой докладвал за трупа в ранния следобед, около два и половина. Съдебните медици приеха, че смъртта е настъпила час, час и половина преди това.
— Значи по обяд.
Глицки направи гримаса.
— Не е обядвал. Само малко шоколад.
Когато Харди си тръгваше, синът на Ейб, Орел тъкмо се прибираше от обиколката по къщите, стига да приемем, че бе правил точно това. Последните двайсет минути Глицки прекара на телефона, предавайки съобщения на инспекторите си да дойдат в Съдебната палата на следващия ден, заедно с екипа за оглед на местопрестъплението, за да проверят още веднъж колата на Грифин, като се вземе под внимание новото развитие на случая. Доколкото познаваше Ейб, а Харди го познаваше добре, той щеше да продължи нататък със съдебните медици, всевъзможните лаборатории и така нататък. Не изпитваше никаква потребност да му се мотае в краката. Вече минаваше десет и бе грохнал.