Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
— Можем само да предполагаме — заключи той, — че след като е въртял Кери на шиш, значи е направил връзката — в буквалния смисъл на думата — между смъртта на Брий и бензиновите добавки, което за нас е лоша новина. Ще ми се да засечем къде е Рон. — Въздъхна. — Боя се, че трябваше да действаме по-бързо. Аз съм виновен, така е. Трябваше да проникна в компютъра й и да изтрия онази проклетия, вместо да…
Но Валънс клатеше глава. Не искаше отново да се впуска в обсъждания с Торн за неговото „вместо да“.
— Не — прекъсна го, — пак щеше да й остане копие, а навярно и дискета. Точно това се опитах да получа от нея, да я забавя, докато минат изборите.
— Заповядай, Ал. Благодаря ти, че се отби.
Докато влизаше, той обхвана с поглед невероятния апартамент. Не бе идвал преди и внушителността на жилището го порази, макар че не би следвало да се изненадва — всичко, свързано с Брий Бомонт, правеше впечатление. Бе убеден, че до голяма степен е неподатлив на неустоимата й физическа привлекателност, но не бе дотам глупав, че да я отрича.
Тя бе приятелка на Деймън и следователно фактор в кампанията, който трябва да бъде държан под контрол, така че се опитваше да не гледа на нея като на жена. Не го бе грижа, че е жена. Месеше се в кампанията и в работата му и не му харесваше — точка по въпроса.
Но за пръв път оставаше насаме с нея. Докато тя го водеше през богаташката гостна към кътчето за сядане близо до балкона, той подсъзнателно си даваше сметка за изисканото обзавеждане, произведенията на изкуството, за панорамната гледка през прозорците.
Но непосредствено пред очите му се разкриваше още по-хубава гледка. Не можеше да откъсне очи от идеалното дупе на Брий, което тя бе натъпкала в чифт фирмени дънки. Досега не я бе виждал по дънки. Нито по тениска без нищо отдолу. Нито пък боса. Русата й коса падаше тежко до средата на гърба. Помисли си, че може да обхване талията й с шепи.
И всичко това по някакъв начин пробуди смътен гняв, защото тя можеше колкото си иска да си ходи ето така пред него, но пропастта помежду им бе толкова бездънна, че в буквалния смисъл на думата бе немислимо той да реагира по какъвто и да било начин. Тя стоеше толкова над него, че той изобщо не съществуваше за нея. А това направо го изкарваше от кожата му.
Докато вървяха, тя поведе разговор за незначителни неща:
— Извини ме, че съм в този вид. Цял следобед не съм ставала от компютъра и загубих представа за времето.
Слушаше я с половин ухо, все така впил очи в нея, когато тя внезапно се обърна — дали улови накъде бе насочен погледът му? — и посочи един от ниските, тапицирани столове.
— Както и да е, нека просто ти благодаря, че намина. Не исках да те безпокоя, но не зная какво да правя. Щеше ми се да се посъветвам с теб, преди да обременявам Деймън с каквото и да било.
— Ще направя каквото мога — неуверено отвърна Валънс. Беше висок почти един и осемдесет — горе-долу колкото Брий — и тежеше близо деветдесет килограма. Имаше кестенява коса, хвърляше тромава сянка, бялата му риза бе зле колосана и сакото му бе провиснало. Езикът не му се подчиняваше. — Благодарен съм ти, че си се сетила за мен.
Навярно усетила как той реагира на присъствието й, тя постоя неловко за миг, а после му посочи един от столовете.
— Искаш ли да седнеш? Да ти донеса ли нещо за пиене? Разполагам буквално с всичко.
— Да, бих изпил една бира, благодаря.
Отново се взря в нея, но се насили да отклони поглед към балкона и града отвъд. Тя се върна само след секунда с бутилка чуждестранна бира, с изстудена чаша за пилзенска бира и пластмасова бутилка минерална вода.
Валънс любезно й благодари.
— Хубаво жилище — отбеляза, докато си наливаше.
Тя отвинтваше капачката на минералната вода, но спря, а лицето й се натъжи.
— Да. Макар че, боя се, много скоро ще ни се наложи да го напуснем. Но не бива да се оплаквам — беше много удобно, повече, отколкото предполагахме, че… — Замълча. — Поддръжката му е твърде скъпа. А освен това ние с Рон — съпруга ми… е, наясно си.
— Той вкъщи ли е?
Тя поклати глава.
— Не. Отиде с децата… както и да е, няма значение. Не са у дома в момента.
Валънс отпи голяма глътка и се опита да зададе въпроса си предпазливо. Нямаше да му е от полза, ако му проличи каквото и да било.
— За него ли става дума?
Запитването му като че ли я изненада.
— Не. Абсолютно нищо, свързано с него.
Той изчакваше.
Тя се загледа над рамото му, разсеяно поднасяйки бутилката към устните си.
— Напоследък доста се вглеждах в себе си, Ал. А правих и много проучвания.
— Да.
Тя отметна кичур от лицето си.
— Знаеш ли, откакто Деймън ме накара да се усъмня в предположенията си относно моята работа за петролната индустрия, да се огледам във всички посоки, както би се изразил той, беше истинско… предполагам, че ти би го нарекъл образование.