Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)
- Автор: Гейман Нил Ричард, Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)». Краткое содержание книги:
Други не останаха.
Освен един.
Южняшкият женчо.
И двамата бяха идвали тук само по веднъж, като в случая с Азирафел лигльото се бе задържал в стаята за възможно най-кратко време, като се опитваше да не докосва никакви плоски повърхности. Другият, онзи гаден южняшки педал със слънчевите очила, както предполагаше Шадуел, не беше от хората, които би искал да обижда. В простичкия свят на Шадуел всеки, който носи слънчеви очила и по никой начин не се намира на плажа, най-вероятно е престъпник. Подозираше, че Кроули е от мафията или от подземния свят — сигурно щеше да се изненада, че за последното почти е уцелил. Но онзи мекушавият със сакото от камилска вълна беше друга работа. Веднъж Шадуел беше рискувал да го проследи до базата му и си спомняше пътя. Според него Азирафел беше руски шпионин. Можеше да му поиска пари. Да го посплаши малко.
Беше ужасно рисковано.
Шадуел се стегна. В този същия миг младият Нют вероятно търпеше невъобразими мъчения в ръцете на дъщерята на нощта, в които го беше пратил той, Шадуел.
— Не мойм така да си зарежим ората — заяви той, навлече тъничкия си шлифер, нахлупи безформената си шапка и излезе на улицата.
Малко като че подухваше.
Азирафел трепереше. Трепереше някъде от дванайсет часа. Нервите му, би казал той, бяха напълно разкатани. Той обикаляше книжарницата, вдигаше хартийки, пак ги пускаше, подмяташе си писалки.
Трябваше да каже на Кроули.
Не, не трябваше. Искаше да каже на Кроули. Трябваше да каже на Рая.
Беше ангел в края на краищата. Трябваше да прави каквото трябва. Беше си вградено. Виждаш измама — осуетяваш я. Кроули беше пипал тук, то е ясно. Трябваше да съобщи в Рая още от самото начало.
Ала познаваше демона от хиляди години. Погаждаха се. Почти се разбираха. Понякога подозираше, че двамата имат много повече общо помежду си, отколкото със съответните си началници. И на двамата светът им харесваше например, вместо да го смятат просто за дъската, върху която се играе космическият шах.
Ето го, разбира се, това беше. Това беше отговорът — гледаше го право в очите. Ако намигнеше лекичко на Рая, това щеше да е вярно на духа на неговото споразумение с Кроули, а после оттам можеха тихомълком да предприемат нещо за детето — нищо твърде лошо, разбира се, защото нали всички сме Божии създания, като се замислиш, дори и хора като Кроули и Антихриста, и светът щеше да бъде спасен, и цялата тая работа с Армагедон нямаше да се налага да става — дето и без това на никого нямаше да донесе нищо добро, щото всеки знаеше, че най-накрая Раят ще победи, и Кроули беше длъжен да разбере.
Да. И после всичко щеше да е наред.
На вратата на книжарницата се почука въпреки табелата „ЗАТВОРЕНО“. Не обърна внимание.
Свръзката с Рая за двупосочна комуникация беше далеч по-трудна за Азирафел, отколкото за повечето човеци — човеците не очакват отговор и в почти всички случаи доста биха се изненадали, ако получат такъв.
Той избута настрани отрупаното с листчета бюро и нави изтъркания килим. Под него на пода беше начертан с тебешир малък кръг, заобиколен с подходящи пасажи от Кабалата. Ангелът запали седем свещи и ги постави ритуално на определени точки по кръга. После запали тамян, което не беше необходимо, но от него наистина миришеше хубаво.
А после застана в кръга и произнесе Думите.
Нищо не се случи.
Той пак произнесе Думите.
Най-накрая един ярък син лъч се стрелна от тавана и изпълни кръга.
Един културен глас произнесе:
— Е?
— Аз съм, Азирафел.
— Знаем — рече гласът.
— Имам страхотни новини! Намерих Антихриста! Мога да ви дам адреса му и всичко!
Последва пауза. Синята светлина трепна.
— Е? — повтори той.
— Но разбирате ли, можете да уби… можете да предотвратите всичко! Точно навреме! Имате само няколко часа! Можете да предотвратите всичко, няма да има нужда от война, всички ще бъдат спасени!
Той се ухили налудничаво срещу светлината.
— Да? — произнесе гласът.
— Да, той се намира в едно градче на име Долен Тадфийлд, а адресът е…
— Браво на тебе — произнесе гласът с равен, мъртъв тон.
— Няма да се наложи да става всичко онова — една трета от моретата да се превръщат в кръв и тъй нататък — обясни радостно Азирафел.
Когато гласът се обади, той прозвуча някак раздразнено.
— Що пък не? — произнесе той.
Азирафел усети как под ентусиазма му зейва ледена яма, но се опита да се престори, че няма такова нещо. Хвърли се презглава нататък.
— Е, може просто да се погрижите да…
— Ние ще победим, Азирафел.
— Да,но…
— Силите на мрака трябва да бъдат разбити. Ти като че нещо не си доразбрал. Работата не е да се избегне войната, а да се спечели. Отдавна чакаме, Азирафел.