Кенилуърт [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
— О, какво жалко и неблагородно преобразяване! — възкликна неговият противник. — Всъщност ти и сега доста приличаш на селяк: плещите ти са сгърбени, като че ли държиш дръжките на плуга; целият си вмирисан на земя, вместо да излъчваш благоухание, както подобава на придворния кавалер. Обзалагам се, че нерядко се измъкваш оттук, за да се потъркаляш на воля върху някоя купа сено. Може да те оправдае само едно: да се закълнеш с ръка върху дръжката на меча си, че някой от местните земевладелци има хубавичка дъщеря.
— За бога, Уолтър — обади се друг от компанията, — моля те, остави тези шеги, те сега са ненавременни и неуместни, по-добре ни кажи, кой чукаше на вратата?
— Доктор Мастърс, лекарят на нейно величество, изпратен по нарочна нейна заповед, за да се осведоми за здравословното състояние на графа — отвърна Уолтър.
— Ха, какво говориш! — възкликна Трейси. — Това е сигурен знак за доброто й разположение. Веднъж само графът да оздравее, той пак ще премери сили с Лестър. Мастърс при милорда ли е сега?
— Не — отговори Уолтър. — Навярно вече е минал половината път към Гринидж и при това здравата разгневен.
— Да не би да си отказал да го пуснеш? — удиви се Трейси.
— Ти съвсем си се побъркал! — изкрещя Блънт.
— Отказах му така категорично, Блънт, както ти би отказал да дадеш пени на слепия бедняк, както ти, Трейси, упорито отказваш да приемеш настойчивите си кредитори.
— Защо, по дяволите, прати него при вратата? — обърна се Блънт към Трейси.
— Защото тази работа е по-подходяща за неговите години, отколкото за моите — отговори Трейси. — Той обаче безвъзвратно е погубил всички ни. Все едно дали милордът ще остане жив, или не, той никога вече няма да се радва на благосклонността на кралицата.
— И на възможността да издига своите привърженици — подхвърли с презрителна усмивка младежът. — Ето го всъщност болното място, което не търпи да се докосва. Аз наистина не изразявах скръбта си за милорда така шумно като вас, уважаеми господа, но дойде ли момент да му се помогне, няма да отстъпя на никого от вас. Не разбирате ли, че ако този доктор по медицината бе влязъл тук, между него и лечителя на Тресилиан щеше да избухне такава кавга, че не само спящият, но и мъртвият би се пробудил? Добре знам каква врява предизвикват разногласията на лекарите.
— А кой ще поеме вината за несъблюдение заповедта на кралицата? — попита Трейси. — Доктор Мастърс несъмнено е идвал да лекува графа по нареждане на нейно величество.
— Аз съм виновен и ще поема вината върху себе си — заяви твърдо Уолтър.
— В такъв случай — сбогом мечти за успех в кралския двор — рече Блънт. — Въпреки големите ти заложби и стремления, с които се перчиш, ще трябва да се върнеш в твоя Девъншир и като младши член на семейството ще седиш на долния край на масата, ще си отрязваш от печеното заедно със свещеника, ще се грижиш хрътките да бъдат нахранени и ще проверяваш стегнати ли са коланите на конете, когато скуайърът тръгва на лов.
— Не, това няма да стане — извика страстно младежът и по лицето му изби руменина, — докато в Ирландия и в Нидерландия все още има войни и докато в океана има неизследвани пространства. Богатият Запад е осеян с неизвестни страни, а Британия е пълна с храбреци, готови да ги открият. А сега, до скоро виждане, приятели. Ще отида да се поразходя малко и да проверя стражите в двора.
— Това момче сякаш има живак в жилите си — каза Блънт на Маркъм.
— Не само в жилите, но и в мозъка, и в кръвта — продължи мисълта му Маркъм — и това или ще му донесе успех, или ще го провали. Трябва да се признае обаче, че е постъпил смело, като е затворил вратата на Мастърс, и е направил истинска услуга на графа. Нали лечителят на Тресилиан твърдеше, че разбуждането му би могло да доведе до неговата смърт, а Мастърс е в състояние да събуди дори Седемте спящи, ако реши, че те не спят според правилното предписание на медицината.
Утрото беше вече доста напреднало, когато Тресилиан, изморен от нощното бдение, слезе в приемната с радостна новина — графът се бил събудил и не изпитвал вече почти никакви болки; разговарял бодро, погледът му бил по-жив, изобщо всичко показвало, че в здравословното му състояние е настъпила значителна промяна към подобрение. Тресилиан разпореди един или двама от свитата да отидат да му докладват за събитията през нощта и да сменят поста в спалнята му.
Когато предадоха на граф Съсекс за поръчението на кралицата и му разказаха как неговият млад и ревностен поддръжник е отпратил дворцовия лекар, той отначало се засмя, но веднага се опомни и нареди на щалмайстора си Блънт незабавно да вземе една лодка и заедно с Уолтър и Трейси да отиде в двореца Гринидж, за да изкаже със съответната вежливост неговата благодарност към кралицата и да й обясни причината, поради която не е могъл да се възползува от помощта на мъдрия и учен доктор Мастърс.