Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Всичко — отвърна Беоулф Агът.
Тринайста глава
Доскоро обреченото на забвение курортно селище, известно като Перегрин Вю в подножието на Грейт Смоуки Маунтинс, видимо се различаваше от имението Чезапийк, където безопасността се осигуряваше от патрули на Корпуса за бързо реагиране и ЦРУ; тук бе разположен отряд „Гама“, принадлежащ към елитните специални части от Форт Бенинг, наскоро завърнал се от Босна. На войниците бе съобщено единствено, че гостите на правителството, изолирани тук, са видни дипломати, събрани, за да представят свои доклади, и тъй като заеманите от тях постове били повече или по-малко уязвими — което ще рече изложени на постоянна опасност, — трябвало да бъдат охранявани срещу външно посегателство — което пък ще рече физическа заплаха. Това бе напълно достатъчно; тези хора бяха професионални военни, привикнали да разбират недоизказаното. Такова бе естеството на поверяваните им „Гама“ операции: проникни и изпълни задачата, а заповедите почти винаги бяха косвени и в повечето случаи неясни.
Всичко тук бе съвсем различно от предишния терен, а и всички от имението в Чезапийк бяха под най-строго наблюдение, ето защо провизиите се носеха от град Чероки, приятно облекчение след рева на хеликоптерите, който ги атакуваше по два пъти на ден, макар че малки самолети редовно кацаха на пистата в Чероки, за да оставят материалите, поискани от Скофийлд и докарвани с кола до изолирания планински комплекс. Те съдържаха финансови отчети, а и всякакъв вид кореспонденция, от речи на висши управници до вътрешнослужебни резюмета, осигурени по всякакъв възможен начин, което не изключваше умела кражба или подкуп. За няколко дни кашоните напълниха дневната в двуетажната къщичка, заемана от Брандън и Антония, известна като Шесто бунгало. То се намираше между Пето и Седмо бунгало, заемани съответно от Прайс и подполковник Монтроуз.
Франк Шийлдс и Томас Кранстън се бяха върнали към задълженията си в Лангли и Белия дом, като поддържаха постоянна връзка по „чистите“ телефонни линии и факсове с несъществуващи в указателя номера. Работата бе изтощителна, четиримата часове наред се ровеха и изчитаха материалите, додето мускулите им се схващаха, а очите засмъдяваха. Финансовите отчети създаваха най-много главоболия: хиляди колони с цифри, последвани от приложения за проекти и анализи на известни и неизвестни налични суми. Например „Проект М-113“ носеше лаконичното определение „Подценен. Виж Раздел 17 в настоящия отчет, след което направете кръстосана сверка с Раздели 28 и 36 за пояснение.“ За да бъде затруднението още по-голямо, езикът, използван в отчетите, бе като взет от учебник за специалисти икономисти на ниво доктор на науките, същински санскрит за непосветените. Едно нещо поне бе ясно на Брандън Скофийлд. Тези сложни коментари бяха вмъкнати с цел напълно да объркат четящия, достигаха до ръба на законно допустимото, макар да не го прехвърляха.
— За Ем-тринайсет изобщо не откривам дефиниция! — избухна Брей. — А най-гадното е, че това изобщо не е необходимо.
— Не успях да го разгадая — призна Камерън, — но все пак какво имаш предвид?
— Предписанията за намеса в частния бизнес, които правят на пух и прах икономическите закони на Малтус.
— Може ли да повториш? — попита Лезли.
— Въпросът за конкуренцията — лаконично отвърна Скофийлд. — Докато не бъде обявена сделката, заинтересованите страни нямат право да знаят, че тя се подготвя или дори замисля.
— Какво общо има това с теорията на Малтус?
— Желязо, бронз и злато, младежо. Желязото иска да стане бронз, бронзът предпочита да е злато, а златото ламти за цялото накуп. Сещаш ли се кой е златото?
— Матарезе — отвърна Прайс.
— Всемогъщи Боже, май започваш да мислиш с главата си… Отбележи си това. Възможно е да са Матарезе.
— Каква е компанията? — попита Антония, подготвена да записва с лист и молив.
— Могъщ многонационален концерн. Атлантик Краун, със седалище в Уичита, Канзас.
— Нужно ни е нещо повече от доклад на концерна, Брей — рече Камерън.
— Това е едва началото, синко. Открием ли схемата, ако изобщо я открием, ще знаем какво да търсим. Изненадан съм, че трябва да ти обяснявам това.
— Прощавай, скъпи — Антония се изправи в стола си, — но според мен трябва да си починем. От часове се ровим в тия книжа, аз поне вече не успявам да се съсредоточа.
— Не ми се иска да спираме — каза Лезли, взела купче листа, — но съм съгласна с вас. Трябва поне няколко пъти да ги изчета, докато думите придобият някакво значение.
Скофийлд промърмори нещо неразбираемо и се прозина.