Заплаха
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заплаха». Краткое содержание книги:
Двама изследователи се натъкват на зловеща находка във вечните ледове на Аляска;
В Чикаго д-р Джак Степълтън изпраща семейството си на аерогарата… за да не го види никога повече;
В Ню Йорк, в един от най-модерните медицински центрове, внезапно избухват серия смъртоносни епидемии с необясним произход. Спешните мерки не дават резултат.
Над милиони надвисва смъртна ЗАПЛАХА…
Джак търпеливо изчака този водопад от думи, след което кротко я попита дали иска да изпият по едно кафе. Не пропусна да й напомни, че идеята беше нейна.
— С удоволствие! — веднага прие Терез. — Кога?
— Сега, стига да нямаш нищо против…
— Готово.
Определиха си среща в едно френско бистро на авеню Медисън, между Шейсет и първа и Шейсет и втора, съвсем близко до кантората на „Уилоу и Хийт“. Джак пристигна пръв, зае една от масичките до прозореца и си поръча еспресо.
Терез се появи няколко минути по-късно. Махна му с ръка през прозореца, влетя в заведението и му предложи познатия вече номер с отъркването на бузите. Поръча капучино без кофеин на безшумно появилия се келнер, изчака го да се отдалечи и сграбчи ръката на Джак:
— Как се чувстваш? — Приведе се над масата, взря се в очите му, после премести поглед върху леко подутата челюст:
— Зениците ти са нормални, а външният ти вид е изненадващо приличен. Очаквах да си оцветен в синьо и черно…
— Наистина съм по-добре, отколкото можех да допусна — кимна Джак.
След което Терез се впусна в забързан монолог. Нещата вървели много добре и всичко си попадало точно на мястото. Обясни значението на думата „рипоматика“ и му разказа колко сполучливо са включили кадри от предишни рекламни клипове. Получила се невероятно добра сплав, която оставяла много добро впечатление и не влизала в конфликт с „Не вреди“ — основният постулат в идеите на Хипократ…
Джак слушаше без да я прекъсва. Изчерпала новините около себе си, Терез отпи глътка капучино и го попита как я кара.
— Постоянно мисля за разговора, който проведохме в петък вечерта — призна с въздишка Джак. — И съм доста притеснен…
— Защо?
— Защото уж бяхме откровени един с друг, но аз не ти казах цялата истина… Може би защото не съм свикнал да говоря за личните си проблеми, но фактът си остава непроменен: аз не ти казах всичко…
Терез остави чашата си и изпитателно го погледна. В тъмносините му очи се долавяше напрежение, чертите на небръснатото му лице бяха свъсени. При други обстоятелства би изглеждал застрашително, помисли си тя.
— Жена ми не беше единственият човек, който почина — с мъка преглътна той. — При нещастието изгубих и двете си дъщери… Самолетна катастрофа…
Терез усети как гърлото й се свива от жал. Не беше очаквала да чуе подобно нещо.
— Проблемът е там, че винаги съм се чувствал отговорен — тихо продължи той. — Ако не бях аз, те нямаше да се качат на този самолет…
Терез помълча известно време, после тръсна глава.
— И аз не бях напълно откровена с теб — призна тя. — Казах, че съм изгубила детето си, но пропуснах да уточня, че става въпрос за още неродено дете… А заедно с него изгубих и надеждата да имам други… Като капак на всичко мъжът ми взе, че ме напусна…
Над масичката се възцари напрегнато мълчание. Погълнати от емоциите си, и двамата не бяха в състояние да отронят дори дума.
— Май ще излезе така, сякаш провеждаме надпревара по лични трагедии — обади се най-сетне Джак, а на лицето му изплува пресилена усмивка.
— Като двойка депресирани пациенти — кимна Терез. — Ако може да ни чуе отнякъде, психотерапевтът ми ще подскочи от удоволствие!
— Ти си първата, на която казвам тези неща — погледна я предупредително Джак.
— Не ставай глупав! — поруменя тя. — Нима мислиш, че ще тръгна да те разнасям? Моята история също не е известна на никого, с изключение на личния ми лекар…
— Аз пък не съм разказвал моята дори на терапевт — рече Джак.
Изпитали облекчение от изливането на душите си, двамата се прехвърлиха на други, по-жизнерадостни теми. Родена и израснала в Ню Йорк, Терез остана смаяна от факта, че Джак почти не познава града. После го накара да обещае, че ще я придружи в Клоистърс веднага след като се оправи времето.
— Ще ти хареса, ще видиш! — пламенно го увери тя.
— Сигурен съм в това — усмихнато отвърна той.
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Понеделник 25 март 1996 г. 7:30 часа
Джак се ядосваше на себе си. В събота не си купи ново колело, макар че имаше достатъчно време за това. Ето защо отиде на работа с метрото. В последния момент се отказа да тича до Центъра, просто защото се сети, че в службата ще му трябват дрехи за преобличане. Натика в един сак бельо и тениска за бъдещо ползване, метна го през рамо и намусено се отправи към метростанцията.
Влезе в сградата на Центъра през главния вход, откъм Първо авеню. Въпреки ранния час, в чакалнята за посетители имаше необичайно много хора. Нещо е станало, рече си той.