Заплаха
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заплаха». Краткое содержание книги:
Двама изследователи се натъкват на зловеща находка във вечните ледове на Аляска;
В Чикаго д-р Джак Степълтън изпраща семейството си на аерогарата… за да не го види никога повече;
В Ню Йорк, в един от най-модерните медицински центрове, внезапно избухват серия смъртоносни епидемии с необясним произход. Спешните мерки не дават резултат.
Над милиони надвисва смъртна ЗАПЛАХА…
— Разбира се.
Лори започна да му показва патологията, придружена с подробен коментар. Случаят бе идентичен с този на Лагенторп.
— Човек неволно се пита защо при толкова изразени симптоми са се разболели само трима — поклати глава Лори. — Интервалът между първите симптоми и настъпването на смъртта е далеч по-кратък от обичайното. Това предполага силна микробна патогенност, нали? Но къде са другите заразени, след като микробите са толкова жизнени? От Джанис разбрах, че засега в болницата няма други случаи…
— По същия начин са се развили и другите заболявания — кимна Джак. — Не мога да си го обясня и това ме побърква!
Лори погледна стенния часовник и изведнъж се разбърза.
— Трябва да приключвам, защото Сал скоро си тръгва…
— Кажи му да си върви, ще ти асистирам аз — предложи Джак.
— Сериозно ли говориш?
— Разбира се. Дай да се залавяме за работа…
Сал беше доволен, че го освобождават преждевременно, а двамата патолози започнаха и завършиха работата си в пълен синхрон. Приключиха за рекордно кратко време и се насочиха към изхода на залата.
— Какво ще кажеш да хапнем нещичко? — предложи Лори.
— Аз черпя…
— Приемам — рече Джак.
Освободиха се от скафандрите и всеки се насочи към своята съблекалня. Джак се преоблече във всекидневните си дрехи и излезе да чака в коридора.
Младата жена се появи само няколко минути по-късно.
— Не трябваше да… — започна тя, после изведнъж млъкна и втренчено го погледна: — Челюстта ти е подута!
— И това не е всичко — кимна Джак, отвори уста и й показа счупения си резец. — Виждаш ли?
— Има си хас — кимна Лори и сложи ръце на кръста си. В присвитите й очи се появи опасен блясък, който я накара изведнъж да заприлича на строга майка пред палавото си дете.
— От колелото ли падна? — пожела да узнае тя.
— Де да беше така — промърмори Джак, после й разказа за премеждията си. Пропусна единствено ролята на Терез. Изражението на младата жена се промени от престорен гняв в дълбоко недоумение.
— Това е изнудване! — обяви тя.
— Донякъде е така — кимна Джак. — Но хайде да говорим за друго, защото в противен случай ще изгубим удоволствието от лакомствата, които ни чакат…
Отидоха на втория етаж и направиха опит да изтръгнат максимума от автоматите, които продаваха закуски и напитки. Лори се сдоби с някакъв топъл бульон, докато Джак се задоволи със салата от риба-тон. Понесоха придобивките си към една от масичките и седнаха.
— Колкото повече мисля за това, толкова по-налудничаво ми се струва — призна с въздишка Лори. — В какво състояние е апартаментът ти?
— Малко разхвърлян — отвърна Джак. — Но няма кой знае каква разлика от състоянието му преди нападението… Лошото е, че ми взеха колелото…
— Според мен трябва да се преместиш! — отсече младата жена. — Да живееш в подобен квартал е истинска лудост!
— Разбиват ме едва за втори път — поклати глава Джак.
— Надявам се, че довечера не възнамеряваш да спиш там! — изгледа го тя.
— Няма — отвърна Джак. — Довечера съм зает, защото трябва да покажа града на група сестри от един католически манастир…
Лори се засмя, после рязко вдигна глава:
— Хей, довечера моите старци са ме канили на вечеря! Защо не дойдеш с мен? Ще прекараме добре, няма смисъл да висиш сам в потрошеното си жилище!
— Много мило от твоя страна — промълви. Джак. Отново се почувства трогнат. Две жени го бяха поканили да бъде с тях, при това в рамките на по-малко от двадесет и четири часа! Това съвсем не беше малко.
— Ще ми бъде много приятно — усмихна се Лори и очаквателно го погледна: — Какво ще кажеш?
— Предполагам знаеш, че не съм много за компания…
— Знам — кимна тя. — И нямам намерение да те превръщам в център на вниманието. Но не ми отговаряй веднага. Вечерята е чак в осем. Ако решиш да дойдеш, просто ми звънни половин час по-рано… — Надраска няколко цифри върху салфетката си и му я подаде: — Това е телефонният ми номер…
— Страхувам се, че хич ме няма по вечерите — колебливо промълви той.
— Сам ще решиш, аз вече съм те поканила — изправи се Лори. — А сега ще ме извиниш, но имам още две аутопсии…
Джак остана на масата, очите му бяха заковани в отдалечаващата се фигура на младата жена. Хареса я още от първия си работен ден, но мислеше за нея единствено като за талантлива колежка. Едва сега забеляза стройното тяло, изваяните черти на лицето, меката кожа и разкошната кестенява коса. Лори беше много хубава жена!
Тя се спря на прага, обърна се да му махне с ръка, после изчезна. Той остана на масата още известно време, после стана, разсеяно пристъпи към кошчето да изхвърли остатъците от храна и се отправи към кабинета си. В асансьора се запита какво става с него. Стабилизирането на психиката му беше отнело години, а сега, в рамките на броени часове, непроницаемата черупка, с която беше успял да обвие душата си, започна да се пропуква…