Заплаха
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заплаха». Краткое содержание книги:
Двама изследователи се натъкват на зловеща находка във вечните ледове на Аляска;
В Чикаго д-р Джак Степълтън изпраща семейството си на аерогарата… за да не го види никога повече;
В Ню Йорк, в един от най-модерните медицински центрове, внезапно избухват серия смъртоносни епидемии с необясним произход. Спешните мерки не дават резултат.
Над милиони надвисва смъртна ЗАПЛАХА…
Натисна бутона на служебния вход. Зад бюрото в оперативната стая, което през изтеклата седмица заемаше Лори, днес се беше настанил Джордж Фонтуърт.
Жалко, че дежурството на Лори изтече, рече си той. Джордж беше нисък човек с малко коремче, когото Джак не харесваше. Беше небрежен в работата си като патолог и често пропускаше важни неща.
Насочи се към Вини, който четеше вестник близо до прозореца.
— Защо има толкова народ в приемната? — бутна вестника му той.
— Защото в „Дженерал“ се е случило малко нещастие — отвърна Джордж, изпреварвайки флегматичния помощник на Джак. Вини само сви рамене и отново потъна във вестника.
— Какво нещастие?
— Цял куп смъртни случаи, дължащи се на менингококи — отвърна Джордж и потупа купчината папки пред себе си. — Осем парчета дотук, май става въпрос за епидемия…
Джак се втурна към бюрото и грабна първата папка, която се изпречи пред очите му. Нервно разлисти страниците и спря на предварителния рапорт. Пациентът се казваше Робърт Карузо, медицински помощник в ортопедичното отделение.
Захвърли папката и хукна към кабинета на дежурния лекар. С облекчение видя, че Джанис все още е там. Както обикновено, тя не обръщаше внимание на работното си време.
Жената изглеждаше ужасно. Кръговете под очите й бяха толкова тъмни, сякаш беше станала жертва на пияния си съпруг. Вдигна глава да го погледне, остави писалката и се облегна назад.
— Май трябва да си търся друга работа — промърмори. — Не мога да се справям с всичко това… Слава Богу, че утре и вдругиден съм в почивка…
— Какво е станало?
— Започнало е още през предишната смяна — мрачно отвърна Джанис. — Първият случай е регистриран някъде към шест и половина. Пациентът е починал в шест…
— Пациент в ортопедията?
— Ти пък откъде знаеш?
— Току-що разгърнах една папка при Джордж…
— А, попаднал си на господин Карузо — кимна Джанис и се прозя. — При мен лудницата започна към единадесет, малко след като дойдох на работа. И оттогава няма спиране. Цяла нощ тичам. Върнах се тук едва преди двадесет минути. Този път работата е сериозна. Една от жертвите е деветгодишно момиченце, представяш ли си?
— Има ли връзка с първия случай?
— Племенница — кимна Джанис.
— Била е на посещение при вуйчо си?
— Вчера, около обед… Нима мислиш, че това има нещо общо със смъртта й? Разликата е само дванадесет часа…
— При определени обстоятелства менингококите убиват страхотно бързо — рече с въздишка Джак. — И три-четири часа стигат…
— В болницата цари истинска паника.
— Мога да си представя — кимна Джак. — Как е името на първия случай?
— Карло Пачини — отвърна Джанис. — Но това е всичко, което знам. Докарали са го предишната смяна, обработен е от Стив Мариот.
— Мога ли да те помоля за една услуга?
— Зависи — отвърна Джанис. — Страшно съм уморена…
— Остави бележка на Барт да събере на едно място всички начални случаи на инфекциозни заболявания. Чакай да видим… Нодълман с чумата, Хард с туларемията, Лагенторп с планинската треска, плюс този Пачини с вирусния менингит… Ще те затрудни ли това?
— Не — поклати глава Джанис. — Всички тези случаи са обект на активно патологическо изследване…
Джак се изправи и я потупа по рамото.
— Няма да е зле да минеш през клиниката преди да се прибереш у дома — посъветва я той. — Малко хемопрофилактика няма да ти навреди…
— Наистина ли мислиш, че това е наложително? — разшириха се очите на Джанис.
— Просто за всеки случай — отвърна Джак. — Но най-добре се посъветвай с някой от старейшините, който знае за какво става въпрос. Не съм специалист по инфекциозните болести, но съм чувал, че има някаква тетравалентна ваксина… За съжаление действието й се проявява след няколко дни…
Излезе от стаичката на Джанис и се насочи към разпределителя. Застана пред бюрото на Джордж и поиска картона на Карло Пачини.
— Няма го — отвърна Джордж. — Лори мина преди теб и го взе…
— А тя къде е?
— Горе, в кабинета си — обади се иззад вестника Вини.
Джак забърза по стълбите. За разлика от него, Лори предпочиташе да преглежда картоните на пациентите си преди да започне аутопсията.
— Нещата изглеждат доста зле — промърмори вместо поздрав тя.
— Меко казано — добави Джак, придърпа стола на колегата й и седна. — Страхувам се, че този път става въпрос за истинска епидемия. Какво показва индексният случай?
— Не много — въздъхна Лори. — Постъпил е в болницата в събота вечерта със счупен таз. По всяка вероятност става въпрос за някакво костно заболяване, тъй като през последните няколко години е страдал от различни фрактури.