Заплаха

У Лори харесваше непринудеността, компанията й му беше изключително приятна. Докато Терез мъничко го плашеше, особено след внезапната проява на загриженост преди два дни. В поведението й имаше нещо предизвикателно, което много му допадаше, вероятно защото влизаше в конфликт с общо взето занемарения му личен живот. Сега, след като бе получил възможност да контактува с Лори в компанията на нейните родители, той изведнъж започна да цени по нов начин откритото й, приятелски непринудено отношение. Особено когато отчиташе репутацията на баща й — известен в цялата страна кардиохирург…

След оттеглянето на възрастните Лори се беше опитала да го въвлече в разговор на по-лични теми, но той по навик се възпротиви, макар че изкушението бе доста силно. Предишната вечер опита подобен разговор с Терез и остана изненадан от приятното чувство, което остана в гърдите му. Но снощи не постъпи по същия начин, а ловко извъртя разговора към личните проблеми на Лори.

С изненада научи, че младата жена няма сериозна връзка. Винаги си беше представял, че съблазнително и чувствително създание като нея не може да остане без приятел. Но тя твърдеше, че много рядко излиза с мъже. За пример посочи връзката си с някакъв детектив, от която обаче не се получило нищо сериозно…

Джак въздъхна и насочи вниманието си към списанието. Чете дълго и спря едва когато червата му закуркаха от глад. Реши да отскочи до близкия деликатесен магазин, а на връщане забеляза, че на баскетболната площадка започват да се събират хора. Обзет от желание да се поразкърши, той изтича нагоре по стълбите, облече екипа и се присъедини към тях.

Игра в продължение на няколко часа, но този път далечните му удари не бяха толкова успешни като вчера. Забелязал това, Уорън, който този път му беше персонален пазач, го засипа с безмилостни подигравки. Вероятно искаше да си върне за загубата предишния ден.

Оттегли се в три следобед, след поредната загуба, която означаваше, че трябва да чака поне един час, за да му дойде редът. Прибра се у дома, взе един душ и отново се опита да почете. По някое време обаче усети, че мисли за Терез и това е причината нищо да не достига до съзнанието му.

Опасявайки се от повторен отказ, той се беше отказал от идеята да я търси. Промени решението си някъде около четири, след като се сети и за съответното оправдание — тя сама го беше помолила да се обади. Всъщност, причината беше далеч по-проста: искаше да говори с нея, да й разкаже и онази част от историята на живота си, която беше премълчал…

Набра служебния й телефон с потрепващи от нетърпение ръце. Този път тя беше в далеч по-добро настроение и очевидно се зарадва да го чуе.

— Снощи свършихме голяма работа! — похвали се гордо тя. — Днес изглаждаме последните детайли и утре ще шашнем изпълнителния директор на фирмата! Твоята идея за чистотата в болничните заведения се оказа наистина страхотна! Дори се изхитрихме да включим и част от онова, което ни подхвърли за стерилността. Стана много забавно…