Камъкът на полуръста
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на полуръста». Краткое содержание книги:
Използвайки вълшебна маска, с която скрива своя произход и раса, мрачният елф Дризт До’Урден се заема да спаси заедно с варваринът Уолфгар „сръчния“ си приятел. Един неочакван съюзник пристига точно, когато Ентрери залага своя капан. Но ще успее ли Риджис да се измъкне невредим?
Съмишлениците от Долината на мразовития вятър се сражават с пиратите от прочутия Саблен бряг, прекосяват пустинята Калимшан и се борят с чудовища от други равнини, за да спасят своя приятел и живота си.
„Камъкът на полуръста“ е вълнуващият край на трилогията „Долината на мразовития вятър“, от поредицата Forgoten Realms.
Бруенор замалко не се строполи на земята, когато влетя в хлъзгавата стая, и докато се мъчеше да се задържи на крака, двамата евнуси, този път подготвени за влизането му, се изпречиха пред него:
— Без дрехи! — нареди единият от тях.
Без да губи драгоценно време в празни приказки, Бруенор стовари тежкия си ботуш върху босите пръсти на евнуха, после стъпка и другия му крак, за всеки случай. В този миг в помещението връхлетя Уолфгар и повали втория евнух на земята.
В устрема си обаче, варваринът не успя да запази равновесие върху хлъзгавия под и се строполи на пода, събаряйки Бруенор, който тъкмо се канеше да влезе в обвитото с пара помещение. Напълно безпомощни, двамата се плъзнаха върху гладкия под, прелетяха над ръба на басейна и цопнаха във водата.
Миг по-късно Уолфгар, на когото водата едва стигаше до кръста, се показа на повърхността… и видя, че се намира между две пищни, голи жени, които се закикотиха предизвикателно.
Младежът се опита да измърмори някакво извинение, но установи, че езикът му, незнайно защо, не иска да помръдне. Внезапно плясване по тила бързо му помогна да дойде на себе си.
— Нали не си забравил, че търсим търговеца! — сопна се Кати-Бри.
— Точно него търся! — увери я Уолфгар.
— Тогава се оглеждай за алените пламъци на елфа! — скара му се Кати-Бри.
Възможността да получи нов плесник помогна на Уолфгар да дойде на себе си и първото нещо, което забеляза, бе рогът на един очукан шлем, стърчащ недалеч от него. Младежът трескаво потопи ръка във водата, сграбчи Бруенор за яката и го измъкна от басейна. Не особено щастливото джудже се показа на повърхността, кръстосало ръце пред гърдите си, и отново поклати глава невярващо.
Дризт излезе през задната врата на къпалнята и се озова на една напълно безлюдна уличка — единственото пусто място, което бе срещнал, откакто пристигнаха в Мемнон. Без да се бави повече, Дризт се изкатери по стената на къпалнята и затича по покрива й, за да вижда по-добре.
Сали Далиб забави крачка — този път като че ли бе успял да се изплъзне от преследвачите си. Издайническите пламъци на елфа също бяха угаснали и успокоен, търговецът си запроправя път през криволичещите задни улички. Нямаше ги дори пияниците, които обикновено се мотаеха по тези места и които можеха да го издадат на преследвачите му. Сали Далиб пробяга няколко метра, после още няколко и бързо сви по тясната уличка, която щеше да го изведе до най-големия пазар в Мемнон, където всеки можеше да изчезне за миг.
Ала точно когато от последния завой преди спасителния пазар го деляха само два-три метра, фигурата на елфа скочи от близкия зид и му препречи пътя. Двата ятагана проблеснаха пред очите на вцепенения търговец, плъзнаха се по врата му и спряха върху ключицата му.
Когато четиримата приятели се върнаха в шатрата на търговеца заедно със своя пленник, с облекчение видяха, че малкият гоблин все още е в безсъзнание. Без да се церемони много-много, Бруенор го изправи на крака, подпря го до господаря му и се зае да ги върже. Уолфгар отиде да му помогне, но успя само да оплете здраво рамото на Бруенор. Когато най-сетне се отскубна от въжето, джуджето бутна младежа настрани и промърмори:
— По-добре да си бях останал в Митрал Хол! Много по-сигурно се чувствах сред пълчищата дуергари, отколкото до теб и момичето!
Уолфгар и Кати-Бри погледнаха към Дризт за подкрепа, но той само се усмихна и отмести очи.
— Ха-ха-ха-ха-ха — нервно се изсмя Сали Далиб. — Не тревожи се. Сключи сделка? Аз много богат, много! Което вас трябва…
— Затваряй си устата! — сопна се Бруенор и тайно смигна на Дризт, за да му покаже, че смята да изиграе ролята на „лошия“.
— Не искам златото на онзи, дето се е опитал да ме изиграе! — изръмжа Бруенор. — Искам разплата!
И като се обърна към приятелите си, добави:
— Нали му видяхте лицето, кат’ ме помисли за мъртъв! Само той е изпратил онез’ разбойници подире ни!