Пир за врани

— Винч никога не е имал куража на баща ти.

— Чичо ти го купи — отвърна Трие. — „Тишина“ се върна с трюмове, пълни със съкровища. Кюлчета злато и перли, смарагди и рубини, сапфири, големи колкото яйце, и торби с монети, толкова тежки, че никой не може да ги вдигне… Вранското око си купува приятели наляво и надясно. Чичо ми Джърмънд вече се нарича лорд Ботли и управлява във Владетелски пристан като човек на чичо ти.

— Ти си законният лорд Ботли — увери го тя. — Щом си взема Престола от Морски камък, земите ти ще бъдат възстановени.

— За мен е без значение. Колко си хубава на луната светлина, Аша. Вече си жена… но още помня онова слабичко момиче с лице, цялото в лунички.

„Защо трябва винаги да ми напомнят за луничките?“

— И аз го помня това.

„Макар и не с такава нежност като теб“. От петте момчета, които майка й бе довела на Пайк като повереници, след като Нед Старк беше взел последния й жив син за заложник, Трие беше най-близо по възраст с Аша. Не беше първото момче, което бе целунала, но беше първият, който развърза връзките на кожения й елек и пъхна потната си ръка, за да опипа напъпващите й гърди.

„Щях да му позволя да опипа повече, стига да беше достатъчно смел“. Първото й разцъфване бе дошло по време на войната и събуди желанието й, но и преди това Аша беше любопитна. „Просто беше до мен, на моите години, и му се искаше, нищо повече… и пълната луна“. Все пак щеше да го нарече „любов“, докато Трие не се увлече в приказки за децата, които щяла да му роди: дузина синове най-малкото и, о, няколко дъщери отгоре. „Не искам дузина синове“, беше му отвърнала ужасена. „Искам приключения“. Скоро след това майстер Кален ги хвана увлечени в играта им и младият Тристифер Ботли бе отпратен в Черен прилив.

— Писах ти писма — каза той, — но майстер Джоусран не искаше да ги праща. Веднъж дадох сребърен елен на един гребец на търговска галера на път за Владетелски пристан и той обеща да ти предаде писмото ми.

— Свил ти е парите и е хвърлил писмото в морето.

— Боях се точно от това. И твоите писма не ми даваха.

„Не съм ти писала“. Всъщност беше изпитала облекчение, когато отпратиха Трие. Опипванията му вече бяха започнали да й досаждат. Но той едва ли държеше да чуе точно това.

— Ерон Мокра коса е свикал кралски събор. Ще дойдеш ли да говориш за мен?

— С теб ще отида навсякъде, но… Лорд Блектайд казва, че този кралски събор е опасна глупост. Смята, че чичо ти ще ги избие всичките, като Урон.

„Достатъчно е луд, за да го направи“.

— Няма достатъчно сила.

— Нищо не знаеш за силата му. Събира хора на Пайк. Оркууд от Оркмонт му е довел двайсет бойни кораба, а Джон Майр Мършавия — дванайсет. С тях е Лукас Код Левака. И Харън Халфхор, Червения гребец, Кемет Пайк Копелето, Родрик Фриборн, Торволд Кафявия зъб…