Пир за врани
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пир за врани». Краткое содержание книги:
— Вуйчо. — Тя затвори вратата. — Кое четиво е толкова неотложно, че да оставиш гостите си без домакин?
— „Книга за изгубените книги“ на архимайстер Марвин. — Той вдигна очи от страницата и я погледна. — Хото ми донесе копие от Староград. Има дъщеря и иска да се оженя за нея. — Лорд Родрик почука с нокът по книгата. — Ей тука, виждаш ли? Марвин твърди, че е открил три страници от „Знаци и поличби“, видения, записани от девствената дъщеря на Енар Таргариен, преди Ориста да сполети Валирия. Лани знае ли, че си тук?
— Още не. — Лани беше галеното му име за майка й; само Четеца я наричаше така. — Нека си почине. — Аша премести купчината книги от едно столче и се настани. — Три зъба май е загубила още два от трите. Един зъб ли й викаш вече?
— Рядко я викам изобщо. Тази жена ме плаши. Кой час е сега? — Лорд Родрик погледна към прозореца и огряното от луната море. — Стъмнило се е. Толкова скоро? Не бях забелязал. Ти закъсня. Чакахме те още преди няколко дни.
— Ветровете бяха срещу нас, а и докарах пленници. Жената и децата на Робет Гловър. Най-малкото е още кърмаче, а млякото на лейди Гловър пресъхна по пътя. Нямах друг избор, освен да спра „Черен вятър“ край Каменен бряг и да пратя хората си да намерят кърмачка. Намериха коза. Момичето не върви на добре. Дали ще се намери кърмачка в селото? Дълбок лес е важен за плановете ми.
— Плановете ти трябва да се променят. Много късно дойде.
— Късно и гладна. — Тя изпъна дългите си крака под масата и разлисти някаква книга: описание на войната на Мегор Жестокия срещу „Окаяниците“. — А, и жадна също. Един рог ейл ще ми дойде добре, вуйчо.
Лорд Родрик сви устни.
— Знаеш, че не разрешавам храна и пиене в библиотеката си. Книгите…
— … може да пострадат. — Аша се засмя. Вуйчо й се намръщи.
— Много обичаш да ме ядосваш.
— О, не гледай толкова тъжно. Не познавам мъж, когото да не ядосвам, би трябвало вече да го знаеш. Но стига за мен. Ти как си?
Той сви рамене.
— Нормално. Очите ми отслабват. Поръчах да ми пратят лещата от Мир, да чета по-лесно.
— А леля как е?
Лорд Родрик въздъхна.
— Още е със седем години по-голяма от мен и е убедена, че Десет кули би трябвало да е неин. Все повече забравя, но това не забравя. Скърби за умрелия си съпруг толкова дълбоко, колкото в деня, в който умря, макар че не винаги може да си спомни името му.
— Не съм сигурна дали изобщо го е знаела. — Аша тупна книгата на септона в ръцете си и я остави настрана. — Убит ли беше баща ми?
— Така вярва майка ти.
„Имаше времена, в които самата тя с радост щеше да го убие“, помисли Аша.
— А моят вуйчо в какво вярва?
— Бейлон падна и загина, когато един въжен мост се скъса под него. Бурята се усилила, мостът се е люлял и извивал с всеки порив на вятъра. — Родрик сви рамене. — Така поне ни казаха. Майка ти получи птица от майстер Вендамир.
Аша измъкна камата си и почна да чисти черното под ноктите си.
— Три години далече в морето и Вранското око се връща в деня, в който загива баща ми.
— На следващия ден, както чухме. „Тишина“ все още е бил в открито море, когато Бейлон умря, така поне твърдят. Все пак ще се съглася с теб, че връщането на Юрон беше… навременно, да го наречем?
— Аз не бих го нарекла така. — Аша заби камата в масата. — Къде са ми корабите?! Преброих четиридесет бойни кораба вързани долу. Съвсем недостатъчно, за да изхвърля Вранско око от бащиния ми стол.
— Призовах ги. От твое име, заради обичта, която храня към теб и майка ти. Домът Харлоу се събра. Каменно дърво също, и Волмарк. Някои от Майр…
— Всички от острова на Харлоу… един остров от седемте. Видях само едно-едничко знаме на Ботли в залата, от Пайк. Къде са корабите от Солена скала? От Оркууд, от двата Уика?
— Белор Блектайд дойде от Черен прилив да се посъветва с мен и веднага отплава. — Лорд Родрик затвори „Книгата за изгубените книги“. — Сега е на Стари Уик.
— Стари Уик? — Аша се беше страхувала, че ще каже, че всички са на Пайк, да се врекат във вярност на Вранско око. — Защо на Стари Уик?
— Мислех, че ще си чула. Ерон Мокра коса е свикал кралски събор.
Аша отметна глава и се изсмя.
— Удавеният бог трябва да е натикал риба бодливец в задника на чичо Ерон. Кралски събор?! Това някаква шега ли е, или го мисли сериозно?
— Мократа коса не се е шегувал, откакто се удави. И другите жреци подеха призива му. Берон Блектайд Слепия, Тар Трижди уда вения… дори старият Сив гларус напусна скалата, на която живее, за да проповядва този кралски събор из цял Харлоу. В момента капитаните се събират на Стари Уик. Аша беше смаяна.