Пир за врани

— Когато едно куче озлобее, вината е в господаря му — отвърна сир Кеван, обърна се и се отдалечи.

Джайм я придружи до Малката зала, където приготвяха пиршеството.

— Тебе обвинявам за всичко това — зашепна му тя, докато вървяха. — „Нека се оженят“, каза. Марджери трябваше да скърби за Джофри, а не да се жени за брат му. Трябваше да се е поболяла от скръб, като мен. И не вярвам, че е девствена. Ренли имаше кур, нали? Беше брат на Робърт, със сигурност имаше кур. Ако онази отвратителна стара вещица си въобразява, че ще позволя синът ми да…

— Съвсем скоро ще се отървеш от лейди Олена — прекъсна я кротко Джайм. — Утре се връща в Планински рай.

— Така казва тя. — Церсей не вярваше на нито едно обещание на Тирел.

— Тръгва си — настоя той. — Мейс взима половината сила на Тирел в Бурен край, а другата половина се връща на Предела със сир Гарлан, да утвърди правата му над Бистра вода. Още няколко дни и единствените рози, останали в Кралски чертог, ще са Марджери, дамите й и няколко гвардейци.

— И сир Лорас. Или си забравил за своя заклет брат?

— Сир Лорас е рицар на Кралската гвардия.

— Сир Лорас е толкова Тирел, че пикае розова вода. Изобщо не трябваше да му се дава белият плащ.

— Аз не бих го избрал, признавам. Никой не си направи труда да се посъветва с мен. Но мисля, че Лорас ще се справи добре. Сложи ли плаща, човек се променя.

— Теб това определено те промени, но не към по-добро.

— И аз те обичам, мила сестричке. — Отвори вратата и я поведе към масата и мястото й до краля. Марджери беше от другата страна на Томен, на почетното място. Щом влезе под ръка с малкия крал, тя спря показно, целуна Церсей по бузите и я прегърна.

— Ваше величество — най-безочливо заяви момичето, — чувствам се все едно, че вече имам втора майка. Моля се двете много да се сближим, обединени от любовта си към сладкия ви син.

— Аз обичах и другия си син.

— Джофри също е в молитвите ми — отвърна Марджери. — Обичах го с цялото си сърце, въпреки че така и нямах възможност да го опозная.

„Лъжкиня — помисли кралицата. — Ако го беше обичала макар и за миг, нямаше така безсрамно да бързаш да се жениш за брат му. Искаше само короната му“. Като нищо щеше да зашлеви изчервената младоженка направо тук, пред очите на половината двор.

Сватбеният пир бе скромен като службата. Всичко беше уредено от лейди Алери — Церсей не намери кураж да се заеме отново с тази ужасна задача след начина, по който бе свършила сватбата на Джофри. Поднесени бяха само седем блюда. Маслена буца и Лунно момче забавляваха гостите между блюдата, музикантите свиреха на гайди и цигулки, лютни, флейти и арфи. Единственият певец беше някакъв фаворит на лейди Марджери, зализан фукльо, облечен във всички оттенъци на небесносиньото, който се представяше като Синия бард. Изпя няколко любовни песни и се оттегли.