Пир за врани

В сравнение с величественото бракосъчетание на Джофри женитбата на крал Томен беше скромно събитие. Никой не желаеше поредна пищна церемония, а най-малко от всички — кралицата, и никой не искаше да заплати за такава, най-малко от всички — Тирелите. Тъй че младият крал взе Марджери Тирел за своя съпруга в кралската септа на Червената цитадела пред очите на по-малко от стотина гости вместо хилядите, видели свързването на брат му със същата жена.

Булката беше блестяща, великолепна и красива, младоженецът — все още с пълничко бебешко лице. Изрече наизустените си клетви с висок детински гласец, обещава любов и преданост на дваж овдовялата дъщеря на Мейс Тирел. Марджери бе облякла същата рокля, която носеше на сватбата си с Джофри — ефирна лъскава коприна с цвят на слонова кост, мирска дантела и ситни перли. Самата Церсей все още беше в черно, в знак на траур за убития й първороден син. Вдовицата му можеше да се смее, да пие и танцува, зарязала всякакъв спомен за Джоф, но майка му нямаше да го забрави така лесно.

„Това е нередно — помисли тя. — Много е скоро. Година-две щеше да е достатъчен срок. Планински рай трябваше да се задоволят с годеж“. Извърна поглед към Мейс Тирел, както стоеше между жена си и майка си. „Вие ми натрапихте тази пародия на брак, милорд, и няма да го забравя“.

Когато дойде ред за смяната на наметалата, младоженката изящно се смъкна на колене и Томен я покри с тежката златоткана страхотия, с която Робърт бе загърнал Церсей в деня на тяхното бракосъчетание, с коронования елен на Баратеон, извезан на гърба с мъниста от оникс. Церсей бе пожелала за церемонията да се използва червеният копринен плащ от сватбата на Джофри.

— Този плащ е използвал баща ми, когато се е оженил за лейди майка ми — обясни тя на Тирелите, но Кралицата на тръните и този път се наложи.

— Тази стара дрипа? — възмути се дъртата вещица. — Струва ми се поизтъркана малко и… смея да кажа, носи лош късмет. Няма ли все пак един елен да е по-подходящ за законния син на крал Робърт? По мое време булката обличаше цветовете на своя съпруг, не на майка си.

Заради Станис и мръсното му писмо вече бяха плъзнали твърде много слухове за произхода на Томен. Церсей не посмя да раздухва тези пламъци с настоявания булката да се загърне в пурпура на Ланистър и отстъпи възможно най-учтиво. Но гледката на всичкото това злато и оникс я изпълваше с негодувание. „Колкото повече даваме на тези Тирели, толкова повече искат от нас“.

След като се изрекоха всички клетви, новобрачните излязоха отвън пред септата да приемат поздравления.

— Вестерос вече има две кралици и младата е толкова красива, колкото старата — викна Лайл Крейкхол, тъпоглав рицар, който често напомняше на Церсей за покойния й и неоплакан съпруг. Прииска й се да го зашлеви. Джилс Росби посегна да целуне ръката й, но успя само да се изкашля върху пръстите й. Лорд Редвин я целуна по едната буза, а Мейс Тирел — и по двете. Великият майстер Пицел й каза, че не е загубила син, а по-скоро е спечелила дъщеря. Поне й бяха спестени страстните прегръдки на лейди Танда. Никоя от жените на дома Стоукуорт не се появи и поне за това кралицата беше благодарна.