Песента на Тъмния ангел
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Песента на Тъмния ангел». Краткое содержание книги:
— Да, както вероятно е чакала и Амилия — продължи кралският пратеник. — Предполагам, че през онази нощ си бил особено мил към нея. Всичко е било готово. Намазал си въжето с катран по-рано през деня, а с помощта на клонки си заличил и всяка следа от присъствието си при ешафода. После си се отправил към мястото на срещата си с Амилия — Корбет се взря в отец Августин. — Отишъл си пеша и си се качил на нейния кон. На Амилия сигурно й е харесало да седи на седлото пред теб — двама любовници, яздещи в нощта. В крайна сметка си я завел на мястото, където е бил убит прадядо ти. Разбира се, Амилия е знаела всички легенди — той хвърли един поглед към пекаря. — Оттам и странната забележка, която покойната ти съпруга е направила пред теб, мастър Форбър — за това, че Хънстън можел да се окаже много по-богат, отколкото си представяш.
Пекарят покри лицето си с ръце, а Корбет се обърна към свещеника и продължи:
— Един Господ знае какво се е случило след това. Може би си зашепнал гальовни думи в ухото на Амилия? На нея вероятно и през ум не й е минавало да се пази, била е очарована от онова, което е чувала. Тогава ти си сграбчил люлеещото се въже, нахлузил си примката на врата й и си пришпорил коня. Било е съвсем лесно — кралският пратеник се обърна към Селдич. — Вратът на Амилия беше счупен, нали?
— Да — отвърна докторът. — Главата й беше клюмнала. Вратът й сигурно се е счупил като съчка!
— Амилия може и да се е борила — продължи Корбет, опитвайки се да не се разсейва от хлипането на Форбър, — но всичко е свършило за секунди. Примката се е затегнала около врата й, конят, на който е седяла, се е отместил и тя е увиснала на въжето… — той си пое дълбоко дъх. — Тогава ти, отче, си претърсил кесията й, но не си намерил вътре нищо освен няколко напоени с парфюм торбички. Прибрал си ги. След това си препуснал към селото и в покрайнините му си се натъкнал на минувачи. Те видели коня на пекаря и някаква увита в плащ фигура, яздеща странично, и решили, че това е Амилия Форбър. Всички знаем, че църквата е в края на селото… — Корбет замълча и се опита да улови погледа на Ранулф.
Отец Августин вече изобщо не криеше злобата си. От кроткия енорийски свещеник нямаше и следа. „Дали няма нож?“ — запита се кралският пратеник, спомняйки си за Дьо Лус, каноникът от „Сейнт Пол“, който го беше ранил и му беше оставил белега, който все още носеше.
— В края на селото — продължи Корбет, ставайки от масата — си изоставил коня и си се шмугнал в църквата — той тръгна към свещеника, но вече беше твърде късно.
Изведнъж отец Августин скочи на крака и преди кралският пратеник да успее да извика, преодоля няколкото крачки, които го деляха от лейди Алис.
— Върни се на мястото си, отче! — нареди Корбет.
— Върни се на мястото си! Върни се на мястото си! — повтори иронично свещеникът, а после сведе глава, забивайки брадичка в гърдите си.
В това време Кечпоул се окопити и се накани да стане, но отец Августин измъкна ръка изпод наметалото си и допря острието на камата си до гърлото на лейди Алис.
— Не мърдай, милейди! — прошепна свещеникът.
— Не ставай глупак! — изкрещя Корбет.
— Не ставай глупак! — продължи да му се подиграва отец Августин. — Ама че си тъп, чиновнико! А колкото до вярното ти псе — той кимна по посока на Ранулф, — можеш да му кажеш да си сложи ръцете на масата. Хайде!
Свещеникът заби върха на камата си в шията на лейди Алис и по нея се процеди тънка струйка кръв. Господарката на имението простена. После се опита да се освободи, но отец Августин я държеше здраво.
— Внимавай, Ранулф! — извика Корбет. — Ще я убие, без да му мигне окото!
— И още как! — обади се свещеникът, а очите му се стрелнаха наоколо като очите на хванато в капан животно. — Не разбираш, Хю. Никой от вас не разбира! Съкровището ми принадлежи. То ме обсеби още от първия ден, в който чух за него. Разбира се, отначало си мислех, че мога да го забравя. Станах свещеник — отец Августин се почука по главата, — но гласовете на предците ми продължиха да ми говорят. Кълна се, че се опитах да го забравя.
Ранулф направи крачка напред, но свещеникът заби камата си още по-надълбоко в плътта на лейди Алис.
— За Бога, човече! — просъска Гърни, мятайки гневни погледи към помощника на Корбет.
Кралският пратеник отчаяно се взря в лицето на лейди Алис. Господарката на имението беше пребледняла от страх и изглеждаше на път да припадне. Камата на отец Августин се помести към гръкляна й, оставяйки след себе си червена следа, а там, където гърлото й беше порязано — и едно малко мехурче кръв. Свещеникът заговори сякаш на себе си.