Песента на Тъмния ангел

— Кълна се, че не искам да те обидя, мастър Форбър — заяви кралският пратеник, — но един Господ знае защо Амилия се е съгласила да ти стане съпруга. Може да е била привлечена от теб или пък да е искала да избяга от злобата на съседите си в Бишопс Лин. А може и да е разбрала, че отец Августин е в Хънстън. Така или иначе, тя дошла тук.

— Но тя не го харесваше! — извика пекарят. — Твърдеше, че ходи на църква само по задължение!

— Явно Амилия Кълпепър е била забележителна жена — рече Корбет. — Отношението към отец Августин, което е демонстрирала публично, обаче е било само преструвка. Не си ли спомняш как самият ти ми каза, че съпругата ти е обичала да излиза на дълги разходки из пустошта? Сигурен съм, че в тези случаи се е виждала с отдавна изгубения си любим, отец Августин.

— Не мога да повярвам! — прошепна Форбър.

— Да, но е истина — каза му Корбет. — Любовниците трябва да са се срещали поне няколко пъти. Но дори самото присъствие на Амилия тук е било заплаха за всичко, за което свещеникът се е трудил. В нощта на смъртта си Амилия е яхнала коня си и е препуснала към пустошта, за да се види с него. Отец Августин я е бил поканил на тази среща и междувременно се е бил подготвил за убийството й. Спомнете си, че нощта е била тъмна, а навън е вилнеела буря. Преди това свещеникът е бил намазал бесилката с катран, за да я скрие от любопитни очи. Кажи ми, отче, с какво мажеш дървените кръстове в църковното гробище?

Свещеникът се усмихна лукаво, сякаш се наслаждаваше на някаква своя тайна.

— Със същия катран — отвърна Корбет вместо него, — който си използвал и за въжето — той замълча и се огледа.

Отец Августин спокойно се взираше в пространството пред себе си, карайки кралския пратеник да се чувства неспокоен. Останалите, включително Ранулф и Малтоут, седяха като деца, очакващи разказвача да довърши приказката си.

— Чакаме — рече тихо свещеникът.