Клубът на мъртвите
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Клубът на мъртвите». Краткое содержание книги:
Страхът за живота на любимия е изместен от болка и обида, когато Суки разбира, че той й е изневерил с бившата си приятелка. Все пак сервитьорката успява да загърби наранените си чувства и заминава за Мисисипи, за да спаси Бил и да предотврати назряващата вампирска война.
Много пъти съм се страхувала през живота си, но това, което изпитвах в момента, не можеше да се сравнява с нищо. Баща ми беше ловец, Джейсън и приятелите му — също. Присъствала съм на артилерийски обстрел в Далас и знаех много добре какво се случва, когато в тялото ти попадне куршум.
Допълзях до края на пътеката, където свършваше моето прикритие.
Надникнах предпазливо иззад рафта. Трябваше да прекося около метър и половина открито пространство, за да се добера до частичното прикритие на дългия щанд. Ако успеех да пропълзя незабелязано дотам, щях да съм добре скрита от погледите на двамата крадци.
— Идва кола — каза касиерът и двамата бандити машинално обърнаха глави към стъклените врати. Ако не бях разбрала смисъла на думите му по телепатичен път, може би щях да се поколебая твърде дълго и да изгубя ценно време. Но аз се стрелнах по линолеума толкова бързо, че сама се изненадах от собствената си пъргавост.
— Не виждам никаква кола — каза по-дребният.
— Стори ми се, че чух звънеца — каза момчето. — Онзи, който се включва след сигнал от датчика за движение в другия край на бензиностанцията.
Протегнах ръка и внимателно завъртях топката на бравата. Вратата се отвори безшумно.
— Понякога звъни и без да идва кола — продължи младежът и аз осъзнах, че се опитваше да вдига шум и да задържи вниманието им, докато се измъкна. Бог да го благослови отново!
Открехнах вратата още малко и се шмугнах през нея на четири крака. Озовах се в тесен коридор. В дъното му имаше друга врата, която най-вероятно водеше към площадката зад магазина. Беше заключена — мъдро решение от тяхна страна. На стената имаше забити няколко големи гвоздея, а на един от тях висеше дебело камуфлажно яке. Бръкнах в десния джоб и напипах ключовете на момчето. Чист късмет. Случва се понякога, дори и на мен. Стиснах ги здраво, за да не дрънчат, отключих вратата и излязох навън.
На слабо осветената площадка нямаше нищо друго, освен очукан пикап и смрадлив контейнер за смет. От пукнатините в асфалта се подаваха изсъхнали стръкчета плевели. Чух някакъв шум от лявата си страна и стреснато отскочих встрани. Оказа се голям стар енот, който бавно се заклатушка към близката горичка.
Издишах с облекчение и насочих вниманието си към връзката ключове. Оказаха се поне двайсет, за съжаление. Това момче имаше повече ключове от жълъдите в катерича хралупа. Едва ли съществуваше по-дебела връзка ключове на цялата ни зелена планета. Прехвърлих ги с треперещи пръсти и най-накрая избрах един — е гумен накрайник и щамповани върху него инициали GM. Отключих вратата на пикапа и отсреща ме лъхна силна миризма на цигари и кучета. Да, под седалката наистина имаше пушка. Заредена. Какъв късмет, че Джейсън бе привърженик на самозащитата. Той ме научи как да зареждам и да стрелям с новата му „Вепеш“.
Въпреки че вече разполагах с оръжие, продължавах да треперя от страх и изобщо не знаех дали ще ми стигне куражът да заобиколя сградата и да стигна до главния вход на магазина. Но просто се налагаше да разузная и да разбера какво е станало с Ерик. Промъкнах се зад ъгъла на сградата и се приближих до стария пикап „Тойота“, паркиран до стената. В каросерията нямаше нищо, е изключение на малко петно, което проблесна на светлината. Стиснах пушката под мишница и го докоснах с пръст.
Прясна кръв. Приз ля ми. Поех си дълбоко въздух и се взех в ръце.
Надникнах през прозореца на шофьорската врата и установих, че е отключена. Днес късметът ме преследваше на всяка крачка. Отворих я тихичко и надникнах вътре. На предната седалка имаше голяма кутия и когато я пребърках, сърцето ми падна право в пантофите. От външната й страна имаше надпис: „Съдържание: два броя“, а сега в нея имаше само една сребърна мрежа, от онези, които се продават в оръжейните магазини и ги наричат „вампироустойчиви“.
Все едно да кажеш, че клетката за акули е сигурна защита против ухапване от тези хищни рибки.
Къде беше Ерик? Огледах се наоколо, но не видях други следи. От магистралата се носеше приглушено фучене на автомобили, но над паркинга витаеше злокобна тишина.
Очите ми светнаха при вида на сгъваемото джобно ножче, захвърлено върху таблото. Охо! Оставих внимателно пушката на предната седалка, грабнах ножчето, отворих го и се приготвих да го забия в гумата. После размислих. Умишленото срязване на гума представляваше сигурно доказателство, че някой се е навъртал наоколо, докато крадците са били в магазина. Май не биваше да го правя. Задоволих се с едно-единствено бодване. Подобна дупчица можеше да се появи от какво ли не, успокоявах се аз. Ако все пак успееха да потеглят, щеше да им се наложи да отбият някъде по пътя. После пъхнах ножа в джоба си — бях станала много крадлива напоследък — и се върнах обратно до тъмния заден вход. Цялата операция ми бе отнела не повече от няколко минути.