Робинята
- Автор: Якубовски Максим
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Робинята». Краткое содержание книги:
Сара изкрещя оглушително.
— Тук са заради теб — казах. — Искат девствената ти душа.
Майк затласка енергично в мен.
— Не знам дали мога да остана твърд, когато те са навън — каза той.
Чу се шум от разбито стъкло, когато юмрук проби страничния прозорец.
— Представи си, че завързваш пръстен около члена си — прошепнах. — Разкажи ми за
това.
— О, Господи, Ками, ако момчетата от отбора ме чуят да казвам това…
— Хайде, Майк!
— Добре, добре — прошепна той. — Завързвам…
Не можа да довърши. Нещо остро удари прозореца.
— Майк, трябва да свършиш — настоях.
Той се прокашля.
— Завързвам пръстена на кура си!
Огромният мъж вкара ръка през счупеното стъкло. Облиза окървавената си китка, после
отключи вратата.
— О, не! — извика Майк, а самоувереността му се изпари.
Припомних си съвета, който Тия веднъж ми бе дала. Протегнах ръка и стиснах топките
на Майк.
— Пръстенът върху кура ти го прави два пъти по-голям — прошепнах.
Наистина беше така. Усетих как Майк нараства в мен, събуждайки чувства, каквито
никога преди не бях изпитвала. Дали щях да получа оргазъм за първи път? Приковах очи в
тези на Сара, докато яздех лудо Майк.
Мъжът влезе в колата. Държеше ножа на Сара и го насочи към гърлото на Майк.
Задвижих се още по-бързо. Майк изстена и го усетих да тласка силно.
— Велико! — изкрещя той и се изпразни.
Настъпи невероятна промяна. Красивата Сара, деформирана от яростта си, заотстъпва.
Мъжът изръмжа и ножът замръзна във въздуха.
Огромни буци покриха цялото семейство. Глава с три очи изскочи изпод нежната бяла
кожа на Сара. Тя захлипа и се превърна в един от онези хуманоиди, които вечно рисуваше.
— Бебчо, обичам те — изстена Майк.
Спермата му се смеси с кръвта ми и потече по бедрата ми. Видях как кървавият камък
се спука в отворената уста на Сара. Кръв оплиска устните и врата й. Внезапно тя и мъжете се
стопиха в лунната нощ.
Майк и аз лежахме на пода на джипа. Колата изглеждаше недокосната, с изключение на
последиците от секса.
Подкарахме обратно към града. Зачудихме се как да постъпим. Решихме да не се
обаждаме в полицията. Какъв смисъл имаше? Кой щеше да ни повярва? А и вече бяхме в
безопасност от Сара.
Мълчахме, докато карахме през уютните светлини на предградията. Потръпнах, като си
помислих колко близо бяхме до смъртта. Не беше ли чудесно, че оцеляхме? А и вече бях
истинска жена. Можех да се разхождам из училище с високо вдигната глава. Джанин и Тия
нямаше вече да ми се подиграват заради девствеността.
Извадих пудриерата и си оправих грима. В малкото огледалце се опитах да открия
изисканата жена, която вече бях. Изглеждах различно. Какво ли беше? Да, за първи път
забелязах колко силно приличах на майка ми.
Затворих пудриерата.
— Всичко наред ли е? — попита Майк.
— Разбира се — отговорих.
— Обзалагам се, че се радваш, задето оцеляхме. Също като мен.
— Да — кимнах.
Радвах се, че оживях. Просто не изпитвах същото щастие като Майк.
Минахме покрай гигантския мол. Винаги преди се гордеех с него: най-големия в
съседните три щата, с най-модерните магазини. Около киното се мотаеха двойки. Като дете
нямах търпение да тръгна по срещи там.
— Хей — каза Майк. — Какво ще кажеш да отидем на кино следващата събота?
— Разбира се — отговорих. — Искам да гледам новата серия на „Спайдърмен“. Макар
че след всичко, което преживяхме тази вечер, ще ни се стори детска работа.
— Нямам проблеми с това — отвърна Майк.
Знаех, че наистина се чувства така. Аз обаче се чудех какво ли Сара и бандата й щяха да
правят следващата събота? Вероятно щяха да напуснат района. Може би дори нашия век.
Сара можеше да отиде навсякъде.
Аз пък щях да отида на кино в мола.
Завихме към дома ми.
— Искам да ходим сериозно — каза Майк.
— Защо не? — отвърнах, после осъзнах, че трябваше да проявя повече ентусиазъм. —
Ще бъде чудесно — добавих.
— Не се притеснявай за кръвта в колата — успокои ме той. — Ще се погрижа за нея.
— Благодаря — усмихнах му се.
Той ме хвана за ръка. Погледнах към сключените ни пръсти и видях ръцете на
родителите си вместо нашите. Потръпнах силно.
— Добре ли си? — попита Майк.
Спомних си нещо.
— Трябва да си проверя съобщенията — казах и извадих мобилния.
— Разбира се — кимна той кротко, сякаш вече бяхме стара женена двойка.
Натиснах бутона за съобщенията и се вслушах в гласа на приятелката ми.