Прокълната нощ

Страхът му се усили, когато Рейес окова китките му, а Лушън глезените.

– Когато това свърши – каза той, – проверете Ашлин! Ако е добре, я оставете в стаята с другите жени! Ако не е, я заключете в друга стая и аз ще се погрижа за нея на сутринта! Но без повече тъмници! Без повече жестокост! Нахранете я, но не ù давайте вино! Разбрано?

Двамата мъже отново си размениха напрегнати погледи и се отдалечиха от леглото.

– Рейес – каза Мадокс предупредително. – Лушън – добави като проклятие. – Какво става?

– Колкото до жената – започна Лушън, отказвайки да го погледне. Последва отровно мълчание.

– Опитвам се да остана спокоен – каза Мадокс, въпреки черната мъгла, която започваше да пада пред очите му. – Кажете ми, че не сте ù направили нищо!

– Не сме.

Мадокс издиша и зрението му се върна към нормалното.

– Не сме ù направили нищо – продължи Лушън, – но ще направим.

Обещанието зашлеви Мадокс, после миг по-късно се вряза в ума му. Той се изви във веригите.

– Освободете ме! Веднага!

– Тя е Стръв, Мадокс – каза Рейес тихо.

– Не. Не е. – Усещайки паника, сякаш беше впримчен в кошмар, от който не можеше да се събуди, той им разказа за способността ù и за неговите подозрения, че е била проследена, без да знае. – Тя също е прокълната като нас. Прокълната да чува древни разговори.

Лушън поклати глава.

– Ти си твърде увлечен по нея, за да признаеш истината. Това, че тя може да има странна способност, само затвърждава вярата ми, че е Стръв, точно както гласа, който си чул днес в главата си. Как по-добре да научи за нас? Как по-добре да научи най-добрия начин да ни победи?

Мадокс опъна врата си напред, като едва не скъса сухожилията си.

– Наранете я и ще ви убия. Това не е заплаха, а клетва. Ще прекарам остатъка от дните си, да видя мъчението ви и смъртта ви.

Рейес заплете ръка в косата си и черните къдрици застанаха нагоре като шипове.

– Не мислиш ясно сега, но един ден ще ни благодариш. Ще я заведем в града. Ще я използваме, за да изкараме Ловците. Не ти споменахме за тази част от плана.

Копелета. Предатели. Никога не беше подозирал, че приятелите му, същите воини, които споделяха нещастието му, бяха способни на това.

– Защо ми казвате сега? Защо го правите?

Рейес извърна поглед, но не отговори.

– Ще направим всичко по силите си, да я върнем в същото състояние, в което напусне.

Мадокс отново се изви в дебелите вериги, използвайки цялата си сила. Не успя да счупи силните брънки (самите богове бяха направили тези вериги), но изкриви металната табла на леглото. Ярост избухна в него, толкова жарка и зловеща, че не можеше да вижда, не можеше да диша. Трябваше да стигне до Ашлин. Трябваше да я защити. Тя беше невинна, крехка и нямаше да оцелее, ако се разгореше битка.

А ако я хванеше врагът…

Той се метна, изрева и отново се изви.

– Ашлин! – извика той. – Ашлин!