Персевал, или Разказ за Граала

За Божията доброта тогава не помислих даже. — Мой друже, трябва да ми кажеш [6384] как те наричат! — Персевал. Веднага другият разбрал с кого наистина говори и казал: — Братко, грях си сторил [6388] и сам не си могъл да знаеш, че някой ден ще се разкаеш. Ти злото си го причинил, когато си се разделил [6392] със майка си. Тя пред вратата от скръб издъхнала, горката. Грехът за нейната кончина, мой друже, този грях причина [6396] за твоите беди е бил. Най-много си си навредил, когато чудния Граал и копието си видял, [6400] ала не си задал въпроса те откъде са, на кого са. И ако твойта майка мила не те била благословила [6404] при тръгването ти, не знам как щеше да се справиш сам. Заради нея Бог е бдял над тебе, драги Персевал. [6408] Човек би казал, че грехът като със брадва онзи път езика ти е бил отсякъл и тъй те е лишил от всяка [6412] възможност ти да проговориш. Едва ли можеш да оспориш това, че никак не върви да гледаш как безспир кърви [6416] върхът на копието там и да мълчиш. Нима си ням? Ако не глупост, то какво е да не попиташ за кого е [6420] Граалът бил предназначен. На брат ми той е подарен. А майка ти ни е сестра. Навярно вече сам разбра, [6424] че брат ми всъщност е бащата на Крал Рибар. Но на софрата синът не слага сьомга, чига — едната просфора му стига127. [6428] Поднасят му я във Граала. Лета петнайсет, вечност цяла, стои в дома си този мъж, без да излезе ни веднъж128. [6432] На тебе като изкупление за стореното прегрешение сега аз нещо ще възложа. — О, вуйчо, туй не ме тревожи. [6436] Заръчайте каквото щете, но по роднински ме зовете. Щом мама е сестра на вас, нали ваш племенник съм аз. [6440] — Така е, племеннико драг. Веднага ще ти кажа как ти сам да си спасиш душата. Когато зазори зората, [6444] във църква влез за покаяние, прави го с искрено желание и нека нещо обичайно това да е. Ако случайно [6448] не се намира църква там, иди в друг някой близък храм (в параклис или в манастир) да търсиш за духа си мир. [6452] Щом чуеш утринна камбана и час за месата настане, и да си закъснял дори, влез в храма и си отвори [6456] душата. Остани до края с молитва да заслужиш рая. На Бога ти се уповавай, обичай Бога, уважавай [6460] достойните мъже, жени. Свещеник видиш ли, стани! Това не ще ти струва много, а е така угодно Богу, [6464] защото знак е на смирение. Със отзивчивост, с уважение отнасяй се спрямо жените, омъжените и момите, [6468] и към вдовиците, защото, направиш ли добро, доброто при теб самия се завръща. И затова недей обръща [6472] ти гръб на никоя от тях. Мил племеннико, длъжен бях да кажа в кой път да вървиш, ако наистина държиш [6476] да се избавиш от злините и да се радваш пак на дните, с които Бог те е дарил. Съгласен ли си? — Вуйчо мил, [6480] какво ли друго ми остава? — Ще трябва да стоиш тогава три дена тук за покаяние и като мене да се храниш. [6484] Пак на молитва се отдал отшелникът, а Персевал след него почнал да шепти със цел да я запамети. [6488] Повтарял често имената на Бога, както на земята мълви ги всеки при опасност от смърт, от бедствие ужасно. [6492] Добре запомнил Персевал молитвата и обещал без нужда да не я повтаря. Застанал после до олтара [6496] да чуе месата до края и през сълзи да се разкае, да се почувства утешен. А вечерта на този ден [6500] той хапнал малко от храната, която сложил на софрата отшелникът: маруля, лапад, кресон, просо и бяла ряпа, [6504] вода и черен хляб овесен. А пък на коня бил занесен овес във крина възголяма, сено и пълен кош със слама. [6508] И Персевал, все тъй смирен, си спомнил, че на този ден разпънат бил Исус Христос. А след това в молитви, в пост [6512] дочакал, осенен от щастие, великденското си причастие129.