Татко
- Автор: Уортон Уильям
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Благовеста Дончева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Татко». Краткое содержание книги:
Учудващо е колко бързо започва да действа. Може и да си въобразявам, но имам чувството, че кълбото, в което съм се свил, като че ли започва да се развива. Упорито пълзящите нагоре вечни безпокойства по границата с подсъзнанието ми отстъпват и избледняват. Не ми се спи — просто се отпускам.
След разговора с Джоан мама идва при мен. Изглежда, докато е вървяла през хола, е променила отново вижданията си по въпроса. Започва с това как никой не го е грижа за възрастните хора.
— Дори и да има човек пари, единственото, което искат, е да те затворят някъде с напълно непознати. По-рано не беше така. О, съвсем не! Със сестрите ми се грижехме за моята майка цели седем години, а тя беше парализирана. После, когато умря, се грижехме за баща ни. И човек не може да разчита на посещение или поне на телефонно обаждане от внуците си, дори и след като си имал два инфаркта и съпругът ти умира в болницата; и да искат, не могат да проявят по-голямо безразличие. Никой не го е грижа за тебе, когато остарееш.
Тя не плаче, само изрежда тези факти, сякаш повтаря някакъв вид литания. Не мога да споря с нея.
Все още съм под въздействието на валиума. Слушам я, но нейните неоснователни оплаквания не ме дразнят; почти се наслаждавам на изпълнението й. Чувствам се като много издигнат гуру, готов да пръска съвети над света.
На следващия ден Джоан започва да търси подходяща сестра. Майка е готова да плаща осемнайсет долара на ден, осигурява стая и храна; но тя никога няма да намери болногледачка за тази цена.
Освен това тя поставя куп условия. Медицинската сестра, която влезе в дома й, трябва да бъде католичка, да не е черна, мексиканка или кубинка. Майка поставя кубинците в специална категория. Всъщност не може да бъде човек с чужд акцент, както и твърде млада или твърде стара. Търсим грозна жена под петдесет, която може да участва в конкурс за светици. Радвам се, че това е задължение на Джоан, не мое.
Решавам да прекарам колкото е възможно по-дълго в оздравителния дом. Искам да знам как ще се грижат за татко там. Чувал съм за малтретирането, повишените дози успокоителни, занемаряването. Надявам се, че до седмица-две Джоан ще намери сестра.
На следващата сутрин от болницата съобщават, че татко е изписан за Котидж Вила. Ще бъде закаран там преди обяд. Казвам новината на майка, давам й закуска и отивам в Котидж Вила.
Внасят го с носилка на колела. С катетъра е. Вървя до носилката, докато го закарат до стаята му. Помагам на сестрата да го настани в леглото. Той е неспокоен, прави резки движения с главата си, сякаш напрегнато наблюдава всичко, но всъщност не възприема нито хората, нито предметите около себе си. Не ме разпознава и не реагира на гласа ми.
Санитарите започват да разнасят обяда. На картона на татко пише, че трябва да бъде „хранен с лъжица“. Приятна мургава жена с едно кафяво око и едно почти зелено се заема с тази задача. Повдига горната част на леглото; татко е със задържащ ремък, прикрепен към кръста и китките му. Тя отваря кутиите с храната, като през цялото време му говори с мек, приятен глас. Прочела е името му в картона, но го произнася „господин Трумън“. Коригирам произношението й. Тя пита за първото му име и започва да го храни, като го нарича „Джак“, за да привлече вниманието му. Очите на татко са приковани в нейните; отваря и затваря уста, когато тя докосне устните му с лъжицата, преглъща автоматично.
— Точно така, Джаки, ти си добро момче; хайде сега да хапнем малко моркови.
Тя има мелодичен глас и чудесно тяло. Питам се защо работи тук, как ли възприема всички тези стари хора. Надявам се, че съумява да изпита поне малко съчувствие към тях, да си внуши, че си струва да се грижи за тях.
Стоя от другата страна на леглото, наблюдавам процеса на хранене, опитвам се да събера полезни за мен и татко сведения. Тя ми се усмихва между отделните хапки и ние разговаряме.
Успява да натика някакъв яйчен крем в устата на татко.
— Не е нужно да висите тук, ако не искате. Мога спокойно да нахраня баща ви. Той не ми създава никакви неприятности.
— Преча ли?
Усмихва се.
— О, на мене не ми пречите — щом искате, гледайте. Нямам нищо против.
Говоря с татко, докато тя го храни. Не ми обръща внимание. Очите му са насочени към момичето, а усилията му са концентрирани в храненето. Започва да отваря уста веднага щом поглъща храната — дори преди тя да докосне с лъжицата устните му.